В България е прието да се мисли, че т.нар. временни анкетни комисии са безсмислени. Зависи от гледната точка. Защото за създателите си те са много полезни. Особено преди избори. Последния пример коментира Ясен Бояджиев.

Както обикновено, и тя има дълго и засукано име: "Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на фирмите лицензианти на ДКЕВР за разпределение и снабдяване с електроенергия, а също и дружества концесионери за добив на природни богатства, довели до ощетяване на българските граждани и българската държава, както и нерегламентираните им контакти с представители на държавата и свързани с политически партии лица".....

Всъщност, никой не крие (нито „Атака”, която я инициира и оглави, нито БСП и ДПС, които я гласуваха), че комисията се създава, за да „разследва” една среща на българския президент с изпълнителния директор на австрийската енергийна компания ЕВН и да „докаже” (по думите на лидера на „Атака”) „търговия с влияние и държавна измяна”.

Пълен абсурд

Всеки непредубеден страничен наблюдател, който познава българската парламентарна практика, разсъждава от гледна точка на здравия разум и търси някакви свързани с обществения интерес ползи, веднага ще заподозре, че става дума за поредната безсмислена комисия. И ще е прав.

Достатъчно е да си спомним само за комисията, която трябваше да се занимава с Бисеров, но всъщност се посвети на Петното.

Новосъздадената комисия обаче надминава всички останали.

Защото, както ще видим, тя нито има какво, нито има как да „анкетира”, поради което не може да установи каквото и да било. От друга страна, точно защото е доведена до пълен абсурд, тя още по-ясно показва, че от гледна точка на своите създатели подобни комисии могат да бъдат много полезни.

Въпреки конституцията

Първо: тази комисия няма как да „анкетира”, защото по конституция и заради разделението на властите парламентът не може да „разследва” и контролира държавния глава (както, впрочем, и всички останали граждани, които не са свързани с изпълнителната власт).
В този смисъл има две ясни решения на Конституционния съд, второто от които е свързано с подобен опит на предишните управляващи спрямо предишния президент. Вероятно именно заради това създателите на комисията ѝ дадоха такова дълго и засукано име.

Същевременно парламентът би могъл да инициира срещу президента процедура по импийчмънт, но не го прави, защото в този случай трябва да посочи негови конкретни действия, които противоречат на конституцията.

А такива очевидно няма.

Кой има полза от комисията за Плевнелиев?

Измислен скандал

Но дори да оставим конституционната невъзможност настрана, в случая с президентската среща комисията няма как да „разследва”, защото просто няма какво.

Въпросната среща не е била предварително обявена, защото е поискана в последния момент.

Но нито е била тайна, нито „нерегламентирана”, нито престъпна. Напротив - тя напълно се вписва в обичайната световна (и българска) практика.

А и отказът ѝ би бил политически недопустим и вреден. Защото става дума за един от най-големите инвеститори в България.

И защото минути по-късно същите проблеми е поставил и следващият събеседник на българския държавен глава - президентът на Австрия, чиято страна неизменно е на първо място по чуждестранни инвестиции в България.

Освен това българският президент няма никакъв реален лост, за да решава или регулира каквото и да било.

За разлика от министър-председателя например, който - по собственото му признание, неотдавна е имал също толкова необявена среща с представители на същата компания. "Не съм обявявал много срещи”, каза той по този повод.

Да не говорим, че от месеци отказва да каже (а и почти никой не го пита) за какво са си говорили 5 часа с шефа на "Газпром" Алексей Милер на 31 октомври 2013 година.

"Престъпните" ЕРП-та

„Съмненията” около виенската среща на президента се крепят върху легендата за „престъпните” чуждестранни ЕРП-та, които „грабят народа”. В последните дни упорито се разпространява слухът (включително в парламентарните среди), че предстои лицензите им да бъдат отнети.

Което ще вкара държавата в тежки съдебни процедури, ще задълбочи бъркотията в доведената до фалит (от управляващите) енергетика и ще предизвика международен скандал.

Защото, както вече е ставало дума, в случая ЕРП-тата имат не да дават, а да взимат пари. И защото отнемането на лиценза им ще противоречи както на българските, така и на европейските правила. За което изрично предупреди и Европейската комисия.

Всъщност, ако в енергетиката има грабители, те са на съвсем друго място. Цените на ЕРП-тата се определят от държавна комисия, дейността им се регулира и наблюдава „под лупа” и вече многократно е била „разследвана” от какви ли не органи, включително от парламентарни комисии. Естествено, също като тях, и новата комисия няма да установи нищо.

Трите предназначения на комисията

Но колкото и безсмислена да изглежда тази комисия, за създателите си тя има дълбок смисъл (без да се броят високите допълнителни възнаграждения за членовете ѝ).

Първото ѝ предназначение е непосредствено - тя е поредната отстъпка, с която БСП и ДПС си плащат на „Атака” за това, че крепи кворума в Народното събрание, на което пък се крепи днешното управление.

Второ, тя е поредният етап в постоянната кампания за компрометиране и неутрализиране на президента - единствената независима и противопоставяща се на управлението институция.

Третото предназначение е чисто предизборно. „Проевропейските” БСП и ДПС подаряват на откровено антиевропейската „Атака” една шумна пропагандна трибуна, от която могат да се възползват и те - правейки се, че се грижат за хората, като ги защитават от „грабителските” чуждестранни компании и се опъват на „колонизаторския” Европейски съюз.

DW.DE