Сълзи и дъжд

Поредна водна стихия потопи България. Не ни ли стига вече всичката тази мъка? Няма ли кой да пощади клетия български труженик?
Пред природата всички сме безсилни. Пред стихиите и нравите на времето, няма как да се изправим. Но не е ли по-лесно всички, чиято отговорност е поддръжката на водните и зелените площи, да си свършат работата, за да се предотврати трагедията. Ясно е, че ако е писано няма как да се спасим, но поне можем да се предпазим. Защото на човек му е по-спокойно, когато всичките му дела са уредени.
Тази година толкова много "вълни" заляха българите, толкова дъжд и сълзи се изляха...
Дръжте се! Казват, че след всяка буря изгрява слънце! А на нас не ни остава друго, освен да се надяваме.
Поднасям най-искрените си саболезнования на семействата на загиналите.