Зает с това да бъде нищо

Прекрасен слънчев ден,
с цветя и птици, със слънце, със смях,
а той върви намръщен
и го дави в гърлото яд.
На ум проклина своя страх
и мълчи..и е страшно
как само мълчи.
Той върви
в този прекрасен живот
и е мъртъв,
защото е мъртва душата му.
Обвивка.
Лъскава безспорно,
но обвивка.

Наблюдавам го отстрани,
опряла гръб небрежно
на една мечта
и в окото се събират сълзи
заради неговата нищета.

Гледам го как върви,
замислен как забързва,
подгонен пак от бесове
и ми се иска да тичам след него
и да викам:
"Спри! Виж слънцето"

Напразен вик,
в пустиня зов.
Човек, останал без любов
е глух и сляп за помощ,
за пролет, за любов.

Прекрасен слънчев ден,
с прекрасни хора и неща,
неизбежната пролет цъфти
в нашите помисли и сърца,
а той върви намръщен,
и пресмята собствени вини,
зает да бъде никой,
зает изцяло да мълчи
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.