50 години по-късно! Отново епидемия от жълта треска

Вирусът, причиняващ жълта треска, произлиза от централните части на Африка, като механизмът на разпространение се осъществява чрез механични вектори – комари от вида Aedes aegypti.

 

Разпространението на инфекцията и на други континенти се свързва с преноса на захарна тръстика, както и размяната на работна ръка – роби. По този начин жълтата треска се разпространява първоначално на остров Барбадос и Карибските острови. Заболяването се характеризира със сезонност обхващаща месеците от януари до юни – за южното полукълбо.

 

По време на прокопаването на Панамския канал, поради избухване на епидемия от жълта треска работата временно се преустановява. Разпространението на заразното заболяване има различен ход на отделните континенти. В Южна Америка поради тежкото протичане на инфекцията при приматите те бързо умират и по този начин се прекъсва разпространението на инфекцията.

 

За разлика от това в Африка инфекцията при приматите протича почти безсимптмно и по този начин те остават източник и резервоар на инфекцията. Това е и причината в държавите от централна Африка периодично да се наблюдават епидемии от жълта треска.

 

Комарите, които смучат кръв от заразените примати, впоследствие пренасят вируса със слюнката си и сред местното население.

 

Интересен факт е, че в Азия няма регистриращи се епидемии и епидемични взривове от жълта треска. Все още този парадокс не може да бъде обяснен, тъй като на континента са разпространени комарите от вида Aedes aegypti, гъсто населен район е, с постоянно движение на хора (развит туризъм).

 

Инкубационният период на заболяването е кратък – в рамките на 3 до 5 дни, след което се развиват симптоми на бързо покачваща се температура, умерено до силно главоболие, болки по мускулите и ставите, възможен е катар на горните дихателни пътища. Симптомите постепенно отшумяват в рамките на 2-4 дни, но е възможно и много по-тежко протичане на инфекцията.