Български дентални клиники могат да поемат голям поток туристи

Българската дентална медицина разполага с високо технологично ниво и капацитет, които ѝ дават потенциала да се превърне в привлекателна дестинация за здравен туризъм. За целта обаче е нужна целенасочена държавна политика и избягване на практиките, които създадоха лошата репутация на конкуренти като Турция. Това коментира д-р Бранимир Кирилов, дентален лекар, имплантолог и орален хирург, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Денталната медицина се развива бързо, подобрявайки както материалите, така и клиничните протоколи, коментира Кирилов и добави, че нивото на дигитализация в България е „дори по-добро от същото в държави от Западна Европа“. Технологиите подпомагат лекарите на три нива: диагностика, планиране на лечението и реализация на самото лечение. Имплантологията е сред най-бързо развиващите се специалности, давайки възможност на хората, загубили зъбите си, да имат пълноценен живот и социална адаптация.

Намесата на изкуствения интелект (AI) в сектора тепърва предстои. В момента усилията са насочени към това AI да подпомага диагностиката чрез откриване на заболявания върху рентгенови снимки. Другата важна посока е документирането на протоколите, за да се подберат и разпространят най-добрите практики сред лекарите. Oсновната инвестиция остава в хора, тъй като те трябва да могат да работят добре с технологиите, а намирането на кадри остава проблем за бранша.

Промени в очакванията и превенцията

Според Кирилов здравните нужди на пациентите не се променят, но нарастват тяхната информираност и очакванията им към качеството на услугите. По отношение на превенцията, той не смята, че нивото ѝ реално се подобрява в обществото. За да се постигне промяна, трябва да се създават правилни навици за поддръжка на зъбите още в детството. Тези навици включват хигиена два пъти на ден и профилактични прегледи два пъти годишно, което е ключово за избягване на усложнения от кариес и пародонтит.

Ценообразуване и външни фактори

Въпросът за цените е силно вълнуващ за хората, но Кирилов обяснява, че в пазарна икономика те се определят от търсенето и предлагането. В ценообразуването на денталните услуги съществено влияние имат фактори като курсовете и квалификациите, които лекарите ежегодно посещават, за да следят промените в протоколите и материалите. Освен това, поскъпването на материалите се дължи на инфлация, поскъпване на суровините и поскъпване на транспорта.

Най-добрата инвестиция, която всеки пациент може да направи за денталното си здраве, остава минималната – два пъти годишно профилактични прегледи и почистване.

Към момента България не е организирана дестинация за здравен туризъм, коментира Кирилов и посочи, че повече българи харчат пари за лечение в чужбина, отколкото чужденци идват у нас. За да се развие този сектор, е необходима насочена здравна политика, която да включва правилен маркетинг и позициониране, осигуряване на добри транспортни връзки и цялостно поддържане на престоя (хотелско настаняване).

Кирилов е уверен, че капацитетът съществува – много български клиники са на средно и високо европейско ниво и могат да поемат голям поток туристи. Единственото, което трябва да се адаптира, са бизнес процесите към спецификата на здравния туризъм, изискваща оптимизация за по-кратък престой и по-малко посещения.

Ключово за позиционирането е избягването на лошата репутация на турския дентален туризъм, известен като „турски зъби“. Тази репутация се дължи на усложнения след лечението, които налагат многократно връщане за корекции, и на неестетични резултати (твърде равни и бели зъби). България трябва да се предпази от подобни практики, като се позиционира с качество и дълготрайност, смята Кирилов.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria