Сексуално насилие, изтезания и предателство: Животът под окупацията на Путин

Както много млади хора, Денис и Мария*, двойка на около трийсет години от Мелитопол в югоизточна Украйна, не винаги обръщаха голямо внимание на новините. Затова, когато на 24 февруари 2022 г. чуха гръмотевичен тътен в далечината, предположиха, че това е поредната зимна буря, идваща от Черно море.

„Тогава погледнахме през прозореца, видяхме хаоса и разбрахме, че нещо се случва“, разказва Денис, чиято памет все още е изпълнена с шума от първите сражения на инвазията на Владимир Путин.

Окупацията започна на следващия ден, когато руски войски, излизащи от Крим, нахлуха в Мелитопол и превзеха кметството, полицейското управление и летището.

Двойката скоро се присъедини към местната мрежа за съпротива, разпространявайки проукраински плакати и споделяйки координатите на руските позиции. Но след няколко седмици бяха заловени да разпространяват пропаганда и бяха задържани.

В арестантския център техните похитители бързо намериха още доказателства за участието им в подземното движение – съобщения в Telegram, в които се споделяха позициите на руските контролно-пропускателни пунктове, които по-късно бяха атакувани.

От този момент Денис и Мария бяха разделени. Той беше хвърлен в килия с 25 други мъже, а тя беше изпратена за по-нататъшен разпит. Нито един от двамата не можеше да предвиди кошмарното изпитание, което щеше да последва.

Денис разказа, че е бил принуден да гледа как съкилийникът му е бил изнасилен от охраната.

Като в някаква антиутопична сатира, ако Денис затвори очи или се опита да отвърне погледа си, го биеха жестоко или му прилагаха електрошок по краката.

„Ако не гледаш, това може да се случи и на теб“, му казал един от охранителите.

Денис също е бил сексуално малтретиран, докато е бил в плен. Той е един от стотиците украинци, които са се оплакали и са съобщили за сексуално малтретиране от руските окупационни сили от началото на войната.                                                           

От Киев до Херсон, The Telegraph пътува из Украйна, събирайки доказателства за зверствата, извършени от руските войски, от хора, които са живели под руска окупация. Техните свидетелства, включително разкази за изнасилвания, изтезания и насилствени изчезвания, разкриват система от систематични злоупотреби, целящи да тероризират местното население и да го подчинят.

Всички оцелели, интервюирани от The Telegraph, описват, че са били свидетели или жертви на сексуално насилие.

Някои се съгласиха да споделят медицински документи, които запазват в съдебномедицински детайли злоупотребите, на които са били подложени – от счупени кости до диагнози за психични заболявания и полово предавани болести.

Техните истории се добавят към нарастващия обем доказателства, събрани от украински и международни следователи, които уличават руските сили в жестокости срещу цивилни под окупация, включително използването на изнасилване като оръжие за война.

Денис е прекарал 57 дни в плен, Мария – 44. Пълният мащаб на травмата, която са претърпели, докато са били в руски плен, стана ясен едва след като бяха освободени и се върнаха на територията, контролирана от Украйна.

Снимките, направени по това време, показват хематом – кръвоизлив под кожата – отстрани на гърдите на Денис, останал от един от побоите, докато рентгеновата снимка на гърдите разкрива множество фрактури на ребрата и счупени кости в единия му крак.                                          

През април тази година Денис премина през специализирана психиатрична оценка и му беше поставена диагноза посттравматично стресово разстройство и депресия. Счупените му ребра все още не са напълно излекувани.

72-годишната вдовица Анна, с ограничена подвижност, можеше само да гледа как съседите й напускат малкото им село в област Херсон, когато руснаците се приближиха.

Някои дори не успяха да избягат.

След началото на окупацията останалите селяни не можеха да погребат мъртвите си. Трупът оставаха по улиците и миризмата на смъртта беше навсякъде.                             

Останали бяха около 60 души, но скоро им свърши храната.

„Те унищожиха всичко. Откраднаха животните, а единствената крава, с която ние, селяните, трябваше да оцелеем – тази, която ни даваше мляко и сирене – беше застреляна“, разказва тя.

За да избяга от почти постоянните бомбардировки, Анна се укри в мазето на съсед с още седем души, но влагата я разболя.

„Върнах се в убежището в собствения си дом. Бях сама с кучето си. Бях ужасена, защото руснаците идваха през нощта и ме заплашваха“, разказва Анна.

В нощта на 27 юни 2022 г. група руски войници нахлуха в дома й.

Тя спеше на дивана в хола, но беше събудена от светлина, която изглеждаше да виси във въздуха в пълен мрак. Тонът на мъжа станал все по-агресивен, докато накрая я ударил с пушката си, счупвайки й един зъб. После й казал да си съблече дрехите. 

Протестите й останаха без отговор и той я изнасили. По време на нападението телефонът на войника зазвъня. Той отговори и човекът, който се обади, го наричаше по име – Роман – което Анна чу.

Осъзнавайки, че самоличността му е разкрита, войникът стана още по-агресивен.

„Ако дори помислиш да кажеш на някого, ще те заровя жива. А ако кажеш на съседите, ще ги убия всички“, каза той, преди да си тръгне.

Първият човек, който видя натъртеното и подуто лице на Анна, беше нейната съседка. Със заплахите на войника все още в ушите си, Анна й каза, че е паднала по стълбите, докато се е спускала в бомбеното убежище.

В края на август 2022 г. къщата на Анна беше ударена от ракета, докато тя все още беше вътре.

„Не знаех къде в мазето да се скрия, защото се страхувах, че къщата ще се срути върху мен“, каза тя. „Имах късмет, че ракетата удари комина. Ако не беше така, щеше да удари директно мазето и аз щях да съм мъртва.“                                                                               

Два дни след удара селото й беше освободено – то се превърна в едно от първите, освободени от украинските сили в голяма офанзива, която в крайна сметка щеше да си върне всички земи до река Днепър.

Мислех, че са руснаците, но бяха нашите, украинците. Казаха ми да не излизам навън, защото все още имаше улични сражения. На 2 септември всички бяхме евакуирани“, разказва тя.

Но белезите от окупацията са дълбоки.

Днес къщата на Анна, както и голяма част от останалата част от селото, остава в руини. Понякога тя минава през стаите, преживявайки отново събитията, които промениха живота й.

Не само украинските жени са обвинили руските сили в сексуално насилие.

Съветът за правата на човека на ООН съобщи, че украински мъже са били обект на сексуално насилие – особено в руските затвори.