Един от ефектите на пандемията беше, че процеси на икономически дисбаланси и недостатъци в системите за производство за доставка, които не са били много видими, изведнъж се усилиха многократно и се видя, че тази система на световното производство и търговия не е устойчива. Това каза Левон Хампарцумян, председател на Българския форум на бизнес лидерите, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
"Световната система не е устойчива, не само на пандемията, но и на блокиране на Суецкия канал, например, за десет дни. В резултат на това имаме едно пренареждане на световните вериги за доставка и за производство, създаване на локални хъбове, които да компенсират частично азиатския внос на почти всичко. Тези процеси текат в момента много активно", обясни той.
Относно зелената сделка гостът каза: "Антропогенният фактор за влиянието върху климата не е точно доказан. Имаме хитотеза, която да приемем, че е вярна, и намерение. Но хронограмата за това как ще изпълним "позеленяването" е малко сбъркана и технологически необезпечена. Всичко това трябва да се преосмисли от инженери и икономисти, а не от политици и литературоведи, за да се направи по устойчив начин и да стигнем до по-висока ефективност на използване на енергията в живота и икономиката. Това, така или иначе, се случва, но е много вероятно да трябва да се случва по-бавно и обмислено, отколкото сега".
Еврото е измерител на икономическия успех на континента, каза още гостът. "Трябва да има спор за индустриалния план на Европа - как искаме Европа да изглежда като производство и потребление на услуги през следващите години. Това ще бъде подкрепено, разбира се, с определени финансови ангажименти. По-богатите могат да си позволят да спестяват. Въпросът е дали тези спестявания могат да отидат за развитие на източната периферия на съюза".
По отношение на присъединяването на България към еврозоната гостът каза, че за сега се наблюдават сигнали в полза на този процес. Той подчерта, че "процесът на присъединяване е по-важен от самия факт на присъединяване, защото той е свързан с определени изисквания".
"Ние се присъединяваме към еврото, не то към нас. Тези изиквания, свързани с функционирането на държавата, на регулаторите и т.н. ще трябва да бъдат изпълнени по начин, по който да убедим останалите членове, че се присъединява една държава и икономика, която е малка, но изпълнява правилата така, както се очаква".
Колкото по-бързо, толкова по-добре, но има неща, които трябва да се свършат. За някои от тях говорим открито, за други не, но знаем, че са там и когато те се изпълнят, присъединяването ще бъде само технически факт, който обаче ще ни направи по-предсказуеми и по-устойчиви като икономика, защото ще ни направи част от нещо, което по-голямата част от българите харесват, подчерта гостът. "Може да не харесват еврото, но харесват Евросъюза и европейските стоки. Това да сме част от ЕС и еврозоната би ни защитило от по-дългосрочни негативни влияния на политическата сцена".
"В България не се наблюдава влошаване на банковите активи към момента. Кредитните портфейли растат. Влошаване би се видяло при негативни развития в икономиката. Нашата икономика расте, може би не много, можеше повече, но расте. Да се надяваме, че в идните години може да расте повече", даде оценка той.
След кризата 2008-2010 година вече имат много по-сериозни капиталови буфери да посрещнат влошавания на икономическата обстановка. Освен това кредитите се дават вече при доста по-консервативни условия. Ние имахме поредица от кризи, които обаче стават все по-меки, каза Хампарцумян. "Може да имаме влошаване на портфейли, може да имаме някои проекти, които да закъсат, но като цяло не би трябвало да се тревожим. Би трябвало да се тревожат бизнеси и индивиди, които не са си направили добре сметката и нямат буфери и устойчивост".
"При повишаването на лихвите в Европа, един от факторите ще бъде задлъжнялостта на Южна Европа. Едно рязко повишаване на лихвите означава там да имаме много драматично влошаване на портфейли и баланси. Така че този процес ще бъде много внимателен, нещо като японските варианти, които познаваме".
Въпросът е дали производството на стоки и услуги в Еврозоната ще може да подкрепи възстановяването и да компенсира инфлационните ефекти. Ако това се случи, няма да има от какво да се притесняваме, подчерта експертът. "Разбира се, хората с фиксиран доход страдат най-много в такива ситуации, защото хората, които са в активна икономическа възраст, ще получат увеличение на заплати и ще имат шанса да се адаптират към новите икономически условия".
Целия коментар вижте във видеото.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Wall Street се сблъска с разпродажба след силния борсов дебют на Anthropic
Кадър на деня за 19 ноември
Volkswagen иска да премахне бонусите, както и 35-часовата работна седмица
Си, Тръмп и Путин - сверяване на часовниците, а не общ проект за прекрояване на света
Паниката в магазините расте, докато потребителите се подготвят за „Деня на страшния съд“
Електронната индустрия е изправена пред глобален недостиг на печатни платки
Идеи за коледни подаръци, които всяка жена би искала
Ароматни канелени рулца без мая – лесна рецепта за закуска
Най-късметлийският ден за зодиите през седмицата 23-29 ноември 2026 г.
Най-характерната китайска подправка няма общо нито с черния пипер, нито с чушките
Турски съд забрани на Екрем Имамоглу да се кандидатира на изборите за президент
Маслен кекс с канела и кафява захар
Още контузии в НБА, но в Сан Антонио си отдъхнаха
Спортът по телевизията днес, 20 ноември
Мачовете по телевизията днес, 20 ноември
Отново здрав екшън и луди мачове в Евролигата
Кирил Десподов го направи, подписа с ПАОК до 2029 година
Човек на Бербатов: ЦСКА ще се върне към доминацията
Нумерологична прогноза за 20 ноември
Задължителни ястия за 21 ноември – Ден на християнското семейство
Таро карта за 20 ноември, петък - Осмица чаши
Солен кекс с пармезан и колбаси – празнична рецепта
Дневен хороскоп за 20 ноември, петък
Явор прекрачва границата, а Иво и Амигото тръгват към война в епизод 7
И БАПЗГ не са доволни от проектобюджетите на НЗОК и на МЗ за 2027 г. Какво искат те?
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Защо новопоявилият се диабет понякога е ранен признак на рак на панкреаса?
Анонимни алкохолици предлагат безплатна подкрепа в 24 града
Българите живеем с 6 години по-кратко от европейците, но с 3 години по-дълго от руснаците
Българското строителство губи скорост: годишният растеж се срина от 6,8% до едва 0,6%
Според руските военни блогъри: Новият „Кама“ на „Калашников“ най-вероятно потапя корабите край България и Румъния
Експерти прогнозират нов ръст на цените
НСИ: Почти всеки втори българин над 15 години има хронично заболяване
Путин пое отговорност за атаките в Черно море край България и Румъния