Летният туристически сезон скоро започва в България. Морският и планинският туризъм продължават да са основен приоритет. За това и Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: „На планински или морски туризъм да заложи България?"
Константин Занков, главен експерт в Институт за анализи и оценки в туризма, маркетинг и бизнес консултант
"Темата не е дали България да заложи на морето и на планината според мен, а е как реално да развиваме и двата ресурса по интелигентен начин. Идеята е да развиваме устойчив туризъм в четири сезона. За някои дестинации, морският туризъм има нужда от ребрандиране, някаква нова добавена стойност като култура, кулинария, спорт, събития, семейни изживявания, така че по-скоро това трябва да ни бъде фокуса. В същото време планината, там имаме в момента по-устойчив туризъм в повече сезони и по-голяма продължителност през годината. Сезонът е по-дълъг, с по-висока добавена стойност на турист, като погледнем цялостно на годишна база в хотелите, но реално няма какво да се желае от към средна годишна заетост и като продължителност на престоя. Реално най-важното тук е ние, че и морето и планината могат да ни бъдат като платформа за устойчив туризъм, която реално създава наистина добри възможности за привличане на различни типове туристи, такива, които търсят природа, автентичност, гостоприемство, различни възможности.
Не трябва да избираме едното за сметка на другото, а по-скоро реално да направим правилния маркетинг, правилното бизнес развитие с концепцията да разкажем правилната туристическа приказка към правилната аудитория туристи. Да не забравяме, че туризмът е хибрид от различни услуги, имаме много възможности за развитие на туризма и от нас зависи как ще го развием и с какви концепции."
Георги Дучев, изпълнителен директор на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели
"Ако направим една препратка към една развита туристическа дестинации като Италия, това означава да попитаме, например, италианците, морски или винен туризъм е по-добре да се развива, или планински туризъм. Аз мисля, че коректният отговор е, че ние трябва да развиваме устойчив туризъм. Като устойчив туризъм имаме предвид туризъм с висока добавена стойност. Висока добавена стойност, така че хората, които работят в бранша, да получават достойно възнаграждение за труда си. Високата добавена стойност позволява също така да опазваме и развиваме дестинацията. И разбира се, високата добавена стойност води от това, че туристите си тръгват от посещенията в България с незабравими преживявания.
Новата епоха на туризма сега е свързана именно с туризъм на преживяванията. В тази връзка мисля, че би било добре, вместо както традиционно правим да броим броя туристи, които идват всяка година в България, ние да обърнем внимание към приходите от туризъм и по-скоро нетните приходи, как се развиват - растат ли, намаляват ли, защото това е всъщност единственият критерий, който ни дава представа как се развиваме като дестинация."
Димитър Попов, Penguin травъл
"Най-накрая се сетихме, че всъщност не може да конкурираме Гърция. Продължаваме да наливаме пари в морския туризъм, където всъщност сме най-слаби спрямо Гърция, дори и Турция. При всичките тези години няма нито стратегия за развитие на планинския туризъм или конкретно за пешеходен, вело, конен и т.н. А това също е туризъм с висока добавена стойност. Туризмът все пак е индустрията на преживяванията. Преживяванията на модерния ползвател на тези услуги, туристическите услуги са много широко понятие. Като започнеш от наблюдение на птици до пешеходен туризъм, до конен туризъм, до вело, планинско колоездене, нормално туристическо колоездене. Те са толкова много видове, но това нещо абсолютно се неглижира. Имам чувството, че още тези хора, които отговарят за реклама и за туристическото ведомство, въобще не знаят или не искат да знаят какъв е туризмът. Единствените инвестиции за тях инвеститори, големи инвеститори, са това, който е налял пари в някакъв 4-5 звезден хотел, независимо това, че за този хотел нито ще имаме достатъчно туристи и въобще нямаме да имаме персонала.
Преди много години беше много изследване на Световната туристическа организация, което изследваше потенциала на всяка една страна в Европа като ресурс и като потенциал за развитие - природа и култура. И в България, мисля, че съотношението беше, че над 60% като потенциал - ние имаме природа, а след това имаме култура. И ако говорим дори за целогодишен туризъм, единственото нещо ще е културен туризъм, и евентуално спа. Не само това, те са поне 20-30 видове специфичен туризъм, който се практикуват 7-8-10 месеца в годината и те са висока добавена стойност, практикува се от хора, които са специалисти и най-вече се практикува и на места, където имат най-голямо нужда от туристи, където вече провинцията ни се обезлюдява."
Димитрина Горанова, председател на Управителния съвет на Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)
"България трябва да залага на абсолютно всички видове туризъм, така че да разшири своя продукт и да има едно целогодишно предлагане на туристически услуги към които се стремим от доста години. Говори се за България на 4 сезона. Туристическите ресурси са на лице, не само планина и море, а също и спа курорти, изключително богата на културно-исторически забележителности и такива за алтернативен и еко-туризъм. Така че не бих препоръчвала на никой да се насочва и да се фокусира, когато промотира дестинация България, само за един тип продукт. Това е комбинация от всички съставни части и това ни прави уникални."
Венцислав Венев, Български туристически съюз
"Планински или морски туризъм е една от най-важните теми, които се дискутират в туризма в България. Този въпрос трябва да се реши много успешно. Всички знаем, че морският туризъм е един от отраслите, които е най-добре развит в нашата страна. Но нишата, в която ние се развиваме е една посока, която ни води към един продукт с много малка добавена стойност. Основно печелят туроператорите, които работят в чужбина и много малко оставят в българските оператори на хотели, оператори на туристически агенции.
Морето е една атракция, която няма голямо разнообразие. Какво може да ни предложи? Освен плажа и да си постелим кърпата или съответно шезлонга, много малко са страничните услуги, които може да предложи морето. Това е един от аспектите, който е проблемен в морския туризъм. Сезонът на морето е около месец и половина-два максимум. Говорим юли и август. Морето има много скрит потенциал, във връзка с което Българският туристически съюз има идея да бъде разработено, заедно с наши партньори, с които работим на тази тема, да бъде удължен сезонът чрез създаването на така наречения морски път, който да бъде от Констанца до Истанбул и да започне като старта на този морски път да бъде в град Варна и да може да се развие на север и на юг, покрай морето. Реализирайки този проект ние ще имаме възможност да удължим сезона на нашето черно море и туристите освен да се разпъват кърпи на плажа да имат възможност да покарат колело, да се разходят в планината, която е съвсем близко до морето.
И тук идваме вече на момента защо планинският туризъм е с доста по-голям потенциал. България като държава е планинска държава. Ние имаме на много малка територия изключително голямо разнообразие. И ние можем да предложим на нашите туристи не само разглеждане на забележителности и нашата красива природа, а можем да предложим много различни активности като: археология, религиозни и исторически забележителности. Това нещо на морето не се използва, докато в останалата част на страната ние имаме изключително голям потенциал за развитието на точно този вид туризъм. Ние имаме до тези презастроявания и бетоновата джунгла, която вече се реализира на морето. И знаете какъв е резултатът от това нещо? Ниска добавена стойност на продукта, който ние предлагаме на туристите. Това води до съвсем различни категории туристи, които посещават планината и морето. Сравнително морето се посещава от ниско платени, като цяло е бюджетна дестинация, и културата, която имат хората, посещавайки и отивайки на морето, е съвсем различна от тази, която имат планинарите в планината."
Целият коментар - във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Кадър на деня за 23 март
Dow Jones прибави над 600 пункта след коментара на Тръмп за преговорите с Иран
Звено на Alphabet ще стартира доставки с дронове в район на Сан Франциско
Превръща ли се конфликтът в Иран в поредната война на изтощение?
Ще се превърнат ли в печалби инвестициите в изкуствен интелект?
AI води до огромна трансформация на трудовия пазар, но промените още не са видими
Рецепта за пилешка супа с червена леща
Меркурий носи оптимизъм и сила на три зодии
Магнитни бури удрят Земята в края на март
Късна емисия
И титлата няма да гарантира мястото на Ръсел в Мерцедес
От Ман Юнайтед все още не преговарят с други мениджъри
Ас на Реал чака първо дете от новата + СНИМКИ
Мбоко елиминира Мира Андреева
ЦСКА е нестабилен отбор
Флориана Месина
Таро карта за 24 март, вторник
Театър "София" подарява -50% отстъпка за 27 март - Световния ден на театъра
Дневен хороскоп за 24 март, вторник
Елегантност и модерни силуети от Lanvin за есен/зима 2026/2027 (+Снимки)
3-дневен детокс, с който да се освободите от задържаната вода
Чайове за пролетта – при умора, за добър сън и метаболизъм
Кризата с Иран се оказа "мана небесна" за производителите на електромобили
Парад на планетите ни очаква през април
Кои са колите с най-нисък реален разход на гориво
Помните ли сградата опакована с кашони?
Фрегатата „Верни“ се включва в многонационалното военноморско учение „Морски щит 2026“
Американска частна компания ще осъществи първото кацане на астероид през 2029 г.
ЕКА си купи място в ракета на SpaceX: Какво стои зад това решение
Учени откриха продукт, който може да предпази червата от нанопластмаса
23 март 2001 г.: Денят, в който космосът се превърна в океан за станцията „Мир“
Най-самотните места във Вселената може да са идеални за извънземен живот
Телескопът „Нанси Грейс Роман“ на НАСА преминава финални тестове