Цената на науката: Турция – тук можете да станете доктор срещу ?1700

Турските университети са изправени пред ново, не съвсем научно предизвикателство – купуването на научни степени и звания. Без значение дали става дума за дипломни работи на бъдещи бакалаври, магистри или за друг вид дисертация – почти всеки научен труд междувременно може да придобие срещу заплащане. Особено в частните университети този бизнес направо процъфтява. В Турция има 63 частни университети, повечето от които са основани през последните пет години.

Проучване в академичните среди показва, че близо 50 професионално работещи фирми предлагат писане на дипломни работи по поръчка. Цените вървят между 500 и 3000 евро. На месец има поръчки средно за 50 подобни работи. Оборотът на фирмите възлиза на над 25 млн. евро годишнo, пише "Deutsche Welle".

Председателят на университетските синдикати Гьоркем Доган обяснява сериозното нарастване на продажбите на дисертации с това, че броят на частните университети се е разраснал неимоверно. Той припомня факта, че след неуспешния опит за преврат през юни 2016 г. бяха уволнени над 100 000 държавни служители. Със специален декрет на президента Ердоган бяха освободени от работа и 6000 университетски преподаватели. Не може да се каже със сигурност дали всички съкратени от работа висшисти и преподаватели са започнали да пишат научни трудове по поръчка, но е факт, че уволненията нанесоха тежък удар на науката в Турция, която и бездруго се намираше в криза.

Репортери на ДВ, представящи се за студенти, позвъниха в една от фирмите, предлагащи писане на дипломни работи срещу заплащане. Оказа се, че човекът, приемащ поръчките, е доктор на науките и участва в изпитни комисии. Наред с това пише трудове "по поръчка" срещу 7000 лири (около 1200 евро).

За труд по медицина се плаща от 1700 евро нагоре

От разговора с този човек стана ясно също, че фирмата се е специализирала в сферата на медицината, клиничната психология и мениджмънта.

"Около 70 на сто от студентите, с които работим, следват медицина. За написването на дадена работа използваме познанията на квалифицирани специалисти в съответната област – например хирурзи или ортопеди. Учените, с които работим, получават месечен хонорар между 800 и 1200 евро. За написването на труд по медицина взимаме от кандидатите от 1700 евро нагоре", казва сътрудникът на фирмата.

Писането на научни работи срещу заплащане "не е нелегално, а само малко неетично", споделя служителят на фирмата. И пояснява също, че поръчковите работи минават без проблем в съответните изпитни комисии, понеже "авторите в сянка" в повечето случаи влизат в състава на въпросните комисии.

Писането на научни трудове срещу заплащане не е наказуемо деяние в Турция. Агенции и фирми, които съставят подобни работи по поръчка се водят официално "научни консултанти". Ако обаче университетът разбере, че работата не е написана от студента, а от друго лице, студентът може да бъде изключен от университета. Същевременно той ще бъде задължен да преработи работата. Санкциите за университетските служители обаче са по-тежки. Съветът на висшите учебни заведения през 2016 г предложи платеното авторство да се наказва с глоба. А ако бъде разкрито плагиатство, университетският служител, който е написал работата срещу заплащане, може да бъде изключен от университета – което е равносилно на уволнение.

Частните университети – с лоша слава

Частните университети в истанбулските квартали Юскюдар и Нишанташъ имат славата на учебни заведения, които  участват в писането на работи срещу заплащане и го поощряват. Севил Атасой, която е зам.-ректор на университета Юскюдар, отговаря, че който отправя подобни обвинения, трябва най-напред да ги докаже. Досега подобни доказателства не били представени.

Председателят на Синдиката „Образование“ Вахдет Йозкочак смята, че броят на поръчковите научни работи е нараснал значително. Съветът на висшите учебни заведения отдавна знаел за съществуването на тази неетична практика, но досега не бил предприел никакви санкции. Според Йозкочак, в държавните университети са по-защитени срещу подобни практики; частните университети обаче гледали на студентите предимно като на платежоспособни клиенти.