Тайван променя тактиката си с танковете Abrams

Първото разполагане на танкове M1A2 Abrams по време на ученията Han Kuang 42 на армията на Република Китай представлява важен момент в модернизацията на бронираните бойни части на службата и привлече особено внимание, след като машините бяха разположени за защита на международното летище Таоюан. Доставките на Abrams започнаха за армията през декември 2024 г. и бяха първите нови танкове, закупени от почти 30 години, пише MWM. Начинът, по който бяха разположени машините, отразяваше развиващата се оперативна доктрина на армията, адаптирайки бронираните части към отбранителна стратегия, която поставя все по-голям акцент върху децентрализираното командване, бързите контраманеврировки и защитата на критична национална инфраструктура при реалистични военни условия.

Han Kuang 42 се различава значително от по-ранните версии на годишните учения и въведе по-голяма несигурност при вземането на решения на бойното поле. От частите се изискваше да реагират на променящите се ситуации, вместо да следват предварително определени последователности, докато на командирите бяха дадени по-големи правомощия да вземат тактически решения самостоятелно. Вместо да служат единствено като силно защитени машини за пробив, флотът на Abrams все повече се интегрира в по-гъвкава командна структура, в която местните командири могат бързо да концентрират бронирана огнева мощ, където и да враждебните сили да постигнат тактически успех. Това представлява отклонение от по-ранните концепции, които поставяха по-голям акцент върху фиксираните отбранителни позиции и предварително планираните реакции, като армията демонстрира, че новото оборудване е съпроводено с реформи във философията на командването, методите на обучение и оперативното планиране.

Учението отразява и нарастващата оценка на армията на Република Китай за оперативното темпо,

тъй като рисковете от вражески въздушни нападения, хеликоптерни разполагания и специални операции остават високи. Подходящият отговор на такива операции не е непременно статична отбрана, а бърза концентрация на мобилна бойна мощ, способна да възстанови контрола, преди първоначалният успех да се превърне в оперативен пробив. Танковете Abrams остават добре пригодени за тази мисия, тъй като вражеските въздушно-десантни формирования са ограничени от ограниченията в теглото на техните транспортни самолети и хеликоптери, което им пречи да разгърнат тежка броня в значителен брой по време на първоначалните нападения. Това дава потенциално предимство на защитниците, използващи собствена тежка броня.

Въпреки че армията на Република Китай разполага с над 800 други основни бойни танка, те са до голяма степен остарели, включително танкове M41, които са най-слабо бронираните в света, както и остарелите танкове M48, CM-11 и M60, които са силно уязвими към съвременните преносими противотанкови оръжия. Превъзходната бронирана защита на Abrams би могла да го направи жизнеспособен за противодействие на леко въоръжени въздушно-десантни сили, осигурявайки огромна директна огнева мощ срещу сили, които първоначално може да притежават само леки превозни средства и преносими противотанкови оръжия. Въпреки това, тъй като танковете нямат системи за активна защита, а противникът, Китайската народноосвободителна армия, разполага с едни от най-способните преносими противотанкови оръжия в света, като HJ-12, оцеляването на новите танкове, доставени от САЩ, остава под въпрос.

Армията на Република Китай изглежда интегрира новите си бронирани възможности в операции с комбинирани въоръжения, вместо да третира танковете като независими бойни средства. Последните учения Han Kuang все повече наблягат на сътрудничеството между инженери, резервни части, логистични формирования, цивилни агенции и редовни бойни сили. Следователно, Abrams се превръща в един от компонентите на по-голяма отбранителна система, предназначена да забави, изолира и унищожи нахлуващите сили чрез координирани действия, а не само чрез брониран бой. Това отразява по-широките тенденции в съвременната война, където успехът на бойното поле зависи по-малко от отделните оръжейни системи, отколкото от способността им да действат като част от интегрирана мрежа.