Битката не е приключила: Путин загуби само рунд в Молдова

Русия продължава да окървавява Украйна, но освен това вече е обвинена, че е провела „специална операция“ за осуетяване на парламентарните избори в Грузия и за наводняване на Молдова с парични средства, за да подправи президентския вот, който се проведе в неделя. Ако се изкушавате да кажете: „лъжи по адрес на Русия“ или „и какво от това“, моля, не го правете, пише в своя анализ Марк Чемпиън от Bloomberg.

Купуването на гласове от Русия в Молдова в индустриални мащаби беше разкрито от двама разследващи журналисти, които са се представили за проруски симпатизанти. Те са заснели заговорниците и техните цели за подкуп, докато са обсъждали какво и как да го направят. Властите са заловили и мулета, които носят в чанти пари в брой - в една от тях имало 1,1 млн. долара - и карти за разплащане, заредени по време на пътувания до Москва.

Правителството в Кишинев изчислява, че около 5% от избирателите са получили подкупи преди първия тур на президентските избори на 20 октомври и референдума дали в конституцията на Молдова да бъде записана целта за присъединяване към Европейския съюз, който се проведе паралелно с вота. С малко това не случи, защото въпросът за членството в ЕС мина едва-едва, но въпреки това президентът Мая Санду трябваше да участва в изненадващия втори тур в неделя.

В понеделник сутринта, когато се преброяват последните гласове, изглежда, че някогашният служител на Световната банка ще спечели втори мандат с 55% срещу 45%. Но това стана едва след двуседмична кампания за разбиване на мрежите за купуване на гласове и за предупреждаване на хората - включително в публични съобщения, излъчвани на всеки няколко минути по трамваите и автобусите - че ако вземат подкуп за гласа си, ще бъдат преследвани.

Този въпрос далеч не е приключил и няма нищо общо с НАТО, към която Молдова не може да се присъедини съгласно конституцията си. Украйна също има такава клауза в конституцията през 2014 г., но въпреки това Путин анексира Крим и започна война в Донбас, след като проевропейските протести свалиха от власт неговия човек в Киев. Парламентарните избори в Молдова догодина ще доведат до още по-голяма руска намеса, която цели да блокира напредъка по отношение на членството в ЕС.

Ситуацията в Грузия е различна, тъй като на власт вече е проруско правителство. Опозиционните партии протестират срещу официалната победа на управляващата партия „Грузинска мечта“ с 53% срещу 38% за опозицията. Две от трите социологически агенции и редица неправителствени организации, които наблюдават изборите, определиха като статистически невъзможна.

Каквото и да се е случило при това преброяване (което остава неясно), общото между антиевропейските кампании в тези страни беше непрестанната дезинформация, според която обединената опозиция на Санду и Грузия - ако бъдат избрани - ще започнат война с Русия. Това е нелепо, но ударът е успешен. Както грузинците, така и молдовците разбраха, че това не е предупреждение, а заплаха; както и в Украйна, изборът за война ще бъде направен в Москва, а не в Кишинев или Тбилиси.

Така че защо американците и европейците трябва да се интересуват? Това са малки, бедни държави, които най-вероятно ще бъдат проблемни членове на ЕС. Всъщност вътрешните разногласия в Молдова са отдавна и, както и в други страни, референдумите често се използват като инструмент за изразяване на недоволство от правителствата, които ги предлагат. За да знаете, обърнете внимание на това, което казва Путин.

В днешно време не се случва често президентът на Русия да отговори на истински въпрос от истински журналист. Така че отговорът му на един от Стив Розенберг от BBC по време на неотдавнашната среща на върха на БРИКС в руския град Казан си заслужава да бъде разгледан.

Ако Путин, както твърди, се стреми да насърчава сигурността и справедливостта в света, пита Розенберг, как може да обясни агресивните си действия в Украйна през последните две години и половина? И как смъртта или раняването на стотици хиляди руски войници, атаките с дронове на руска земя или окупацията на руски район от чужди войски могат да се считат за подобряване на сигурността или суверенитета на когото и да било?

Защото, отговори Путин, „ситуацията е била много по-лоша“, преди да започне войната. Това изявление беше толкова необичайно, че се наложи да го върна няколко пъти назад, за да се уверя, че не съм пропуснал някакъв важен контекст. Путин се оплака, че макар и външно приятелски настроен, Западът се опитвал „да ни постави на мястото ни“. Ако руският президент не беше постъпил по този начин, „Русия щеше да се окаже сведена до статута на второкласна държава, чиято единствена функция е доставчик на суровини, което до голяма степен щеше да доведе до загуба на суверенитета на страната ни. В това състояние Русия не само не може да се развива, но и не може да съществува“.

Оставете за момент настрана факта, че Путин години наред не успяваше да диверсифицира икономиката си, защото това би означавало да разруши системата си на крони-капитализъм, която той изграждаше 20 години. Твърденията му представляват убийствена форма на софистика, на която придава фалш на достоверност чрез обичайните лъжливи факти, като например, че е трябвало да нахлуе в Украйна, защото НАТО вече е построило военни бази там. („Нямаше ги през 2014 г., нямаше ги и през 2022 г. и все още няма.“) Суверенитетът не налага, по никаква дефиниция, нахлуване или дестабилизиране на по-слаби съседи. И ако Москва не успее да колонизира повторно другите бивши съветски републики, които получиха независимост през 1991 г., Русия няма да изчезне.

Това, което ще изчезне обаче, е една представа за предопределението на Русия като суперсила и империя, също както подобни възгледи за колониално величие са загинали през ХХ век в Австрия, Великобритания, Франция, Германия и Османска Турция. И добре, че е приключило. Путин няма да остане в историята като лидер, който - подобно на своите герои Петър Велики и Екатерина Велика, или дори Йосиф Сталин - е оставил тази идея за по-голяма Русия, отколкото я е намерил.

Ето защо дебатите за това дали Западът трябва да спре да провокира Путин, като „позволи“ на Грузия, Молдова или Украйна да бъдат военно неутрални, са глупости. Тези страни няма да бъдат неутрални, защото Путин няма да им позволи да бъдат такива. Ако той се интересуваше от модела на Австрия (в ЕС, но извън НАТО), който толкова често посочва, нямаше да започне война в Украйна, когато тя вече беше конституционно неутрална, а сега нямаше да се намесва в Молдова.

Путин е наясно, че Русия като суперсила, която иска да възроди, не може да съществува, ако не контролира правителствата и териториите около себе си по начина, по който контролира Беларус. Освен това е сериозен, когато казва, че Русия вече е във война със Запада.

За да преследва целите си, Путин няма нужда да нахлува в страна от НАТО, но има нужда да разедини Европа и да разцепи трансатлантическия алианс. Както показват Молдова, Грузия и твърденията за руска намеса в избори по на запад, съществуват и други методи за постигане на това, което за него е игра с нулев резултат, която не се изчерпва с границите на бившия Съветски съюз. Въпросът е дали ще позволим това да се случи.

Анализът на Марк Чемпиън е пубикуван на сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Авторът е колумнист на Bloomberg, който се занимава с Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.