Два месеца преди евровота ГЕРБ запазва близо 2% преднина пред БСП, показват данни от представително проучване на изследователски център "Тренд" по поръчка на "24 часа". То е проведено в периода 6-13 март сред 1005 пълнолетни българи в цялата страна.
ДПС категорично се утвърждава като трета политическа сила с близо 7% подкрепа.
Поради засилващите се възможности "Обединени патриоти" да не се явят с обща листа на предстоящите избори, в предварително зададените опции поставихме самостоятелно и тествахме резултата за всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и "Атака") в патриотичната коалиция.
Най-голям дял от трите успява да мобилизира ВМРО - 2,5% от всички анкетирани, докато "Атака" и НФСБ остават съответно с 1,3 и 1%.
Подкрепата за "Демократична България" и "Воля" достига приблизително същите стойности като през февруари, съответно 2,5 и 1,8%.
Теренът на проучването приключи преди обявяването на решението на ГЕРБ и СДС за общо явяване на изборите.
В следващото ни проучване през април ще отчетем дали новият съюз ще внесе динамика в електоралните стойности на основната управляваща партия.
Проучването показа още, че за 58% от всички анкетирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна. Тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред привържениците на ГЕРБ така мислят 81%, докато сред социалистите този дял е 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.
Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%).
Десет процентни пункта събира и мигрантската тема.
Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България.
Лидер с 47% посочвания е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38%), конкурентоспособност на икономиката (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и образование (19%).
42% от всички запитани са на мнение, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни членки срещу 29% на обратното мнение.
Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки на ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят противоположно мнение.
Като цяло българите остават с подчертано положително отношение към ЕС - 62% са положително настроени към ЕС, а 18% - не.
Най-масови са позитивните нагласи сред най-младите (1829-годишните). 80% от тях декларират положително отношение към Евросъюза, а само 6% - отрицателно.
За сравнение - сред най-възрастните позициите са доста по-сближени - 39% са с положително срещу 31% с отрицателно отношение към ЕС. Тези данни намират потвърждение и на въпроса дали България спечели, или загуби от членството си в ЕС. Печели, казват 58% от попитаните, срещу почти три пъти по-малко - 20%, на противоположното мнение. Както при отношението към ЕС, така и на този въпрос регистрираме сходна динамика по възрастов критерий.
Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са: свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други.
В демографските разбивки прави впечатление, че опцията "свободното пътуване" има около 10 процентни пункта повече сред по-младите възрастови групи – между 18 и 49 години, като обяснението тук е, че младите са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това.
Сред по-възрастните (над 70 години) финансовата помощ под формата на европейски фондове е водеща.
Сред основните негативи се посочват твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт.
Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи. 34% от анкетираните отговарят с "Не знам/Не мога да преценя" за позитивите, докато този процент при негативите е 46%.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Д. Тодоров: Инфлацията може да се вдигне между 0,5% и 1% при цена на петрола над 100 долара
Dow Jones се понижи с над 750 пункта в новия си най-лош ден за 2026 г.
BMW се стреми към възстановяване в Китай чрез своята серия Neue Klasse
Тръмп замрази 106-годишен закон в САЩ, за да намали цените на бензина
Най-слабото място на бизнеса у нас са процесите и координацията между екипите
Атаката срещу газово находище в Иран оцвети в червено европейските борси
Движение без усилие: Алтернативи на традиционните тренировки
ЕС въвежда нови забрани на пазара на употребявани автомобили
Децата със строги родители имат проблеми във връзките си като възрастни
Рецепта за пилешка кавърма по селски
Мачовете по телевизията днес, 19 март
Всички резултати от Шампионската лига. Ето и двойките на 1/4 финалите
Голяма новина за ЦСКА и Лудогорец, Левски също е замесен
Мощен Ливърпул разнебити Галатасарай, идва ред на ПСЖ
Байерн мушна само 4 на Аталанта и подпечата екшъна с Реал
Левски лети към титлата: Хулио Веласкес готви изненада
Дневен хороскоп за 19 март, четвъртък
Новолуние в Риби на 19 март – мечтаем смело, но не бързаме
Таро карти за април за всяка зодия
Ново начало за 3 зодии на 20 март – пролетното равноденствие
„От семенцето до чинията“ от Мишел Дормъди
5 минималистични хит тенденции в маникюра за 2026
Литературно събитие събира над 30 артиста в близо 50 срещи във Варна и страната
Деца се запознаха с интересни легенди от Североизтока
Над 1100 учители се обучиха да използват изкуствен интелект в учебния процес
Пета гимназия е №1 по мини футбол за VIII-X клас в „Ученическа купа Варна 2026“
Има ли риск за овошки тази година?
Живопис, музика на живо и триизмерни прожекции при откриването на изложба във Варна
Рядко явление в Атлантическия океан: Морски гиганти са забелязани на неочаквано място
НАСА с необичаен призив: Снимайте градушките!
Ще се превръщат ли роботите-фермери в тор след края на експлоатацията си?
Мощна магнитна буря ще удари Земята между 19 и 22 март
НАСА планира ежемесечни кацания на Луната през 2027 г.
Възможен ли е извънземен живот на луни, реещи се в мрака на Космоса?