Ройтерс подреди политическите рискове пред България

Българското дясноцентристко правителство се бори да осигури силно ръководство на фона на нарастващите атаки на опозицията за способността да съживи забавящата се икономика, да повиши ниския жизнен стандарт и да се бори с ширещата се корупция и организираната престъпност. Това се посочва в обширен материал на агенция Ройтерс, посветен на рисковете пред страната ни.

Най-бедната членка на ЕС се възстановява от дълбоката рецесия, която намали доходите и увеличи безработицата. Забавянето принуди балканската страна да ореже разходите и да замрази заплатите в публичния сектор и пенсиите, за да удържи фискалния дефицит и натиска върху валутата, която е фиксирана към еврото.

Фискалната дисциплина на страната й спечели похвали в чужбина, но съкращенията, наред с поскъпването на храните и горивата и липсата на осезаеми резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, отслабва подкрепата към правителството на Бойко Борисов.

Въпреки това кабинетът оцеля в два вота на недоверие от юни насам и показа, че може да остане във властта с подкрепата на националистическата партия "Атака" и независими депутати.

Ройтерс подрежда основните политически рискове пред България.

Подкрепа за правителството

Подкрепата за партията на Борисов ГЕРБ намаля, откакто спечели изборите през 2009 г., но все още е най-популярната формация, тъй като българите не виждат заслужаваща доверие алтернатива.

Борисов разчита, че бързото строителство на магистрали и по-ефективното усвояване на европейските фондове ще увеличи популярността му преди президентските избори на 23 октомври, които ще са показателни за позициите му преди парламентарните избори през 2013 г.

ГЕРБ ще обяви кандидата си за президент в неделя, 4 септември. Според анализаторите е възможен балотаж с кандидата на социалистите Ивайло Калфин, който е бивш външен министър, или с бившия еврокомисар Меглена Кунева.

Скандалът с руската компания „Лукойл“, когато правителството я принуди временно да затвори „Нефтохим Бургас“ заради липсата на уреди, необходими за наблюдение на производството и определяне на данъците, даде тласък на доверието към него.

Битката с основния доставчик на гориво и данъкоплатец показа на гласоподавателите и на ЕС, че правителството има волята да наложи строги правила за бизнеса и да се бори с укриването на данъците.

Какво да наблюдаваме:

Резултатите от президентските и местните избори ще покажат колко подкрепа е загубила ГЕРБ, откакто спечели изборите през 2009 г. с 39,7%. Въпреки че е малко вероятно да загуби властта в краткосрочен план, правителството може да се изправи пред нарастваща опозиция и бъдещи вотове на недоверие в парламента.

Малко вероятно е политическото напрежение да се отрази на лева, защото той е вързан към еврото, но може да увеличи цената на застраховките срещу необслужване на държавния дълг на България и да оскъпи заемите.

Престъпност и корупция

Организираната престъпност и корупцията все още са бич за балканската страна 20 години след падането на комунистическия режим. Протекционизмът и подкупите все още възпират инвеститорите и са пречка за растежа.

През юли Европейската комисия препоръча на България и Румъния да работят по-усърдно в борбата срещу корупцията. Подновяването на критиките са срам за двете правителства и могат да доведат до отлагане на приемането на страните в Шенген.

Присъдите за злоупотреба с власт срещу двама високопоставени държавни служители и плановете за създаване на специализиран наказателен съд са стъпки в правилната посока, но София ще трябва да вкара зад решетките повече корумпирани високопоставени служители, за да покаже, че тези действия са сериозни.

Какво да наблюдаваме:

Дали правителството ще поддържа политическата воля да се справи с корупционните практики? Това вероятно няма да се отрази върху пазарите в краткосрочен план, но изпраща важен сигнал, че България става по-добро място за бизнес.

Слаба икономика

Кабинетът прогнозира 3,6% ръст на икономиката тази година, след като ръстът на износа я издърпа от рецесията през 2010 г., но ръстът няма да достигне нивата от преди кризата, защото бумът в имотния сектор няма да се повтори.

Правителството замрази пенсиите и заплатите и оряза публичните разходи през 2010 г., за да съхрани стабилността на икономиката и да избегне натрупването на държавен дълг и да предотврати ситуация като в съседна Гърция, но съкращенията препятстват възстановяването.

Разумната фискална политика е посрещната с одобрение от Международния валутен фонд и рейтинговите агенции, като Moody's повиши рейтинга на България до Baa2.

Но повече от 80 000 работници са изгубили местата си от 2009 г. насам и през юни безработицата бе 9,6%. Броят на безработните под 29-годишна възраст се удвои в последните две години до една пета от всички.

Какво да наблюдаваме:

Ще се разминат ли ръстът и прогнозата на правителството? Това може да увеличи цената на застраховките срещу необслужване на дълга на България и да попречи на участието й на международните пазари.

Ще разхлаби ли кабинетът финансовата политика, за да поддържа своята популярност в навечерието на изборите през октомври?