Стремежът към смяна на режимите в Китай и Русия е заблуда

Членовете на външнополитическия елит на Вашингтон (който Бен Роудс, заместник-съветникът по националната сигурност на Барак Обама, веднъж нарече "петното" по време на момент на откровеност) са изключително привърженици на "смяната на режима" като предпочитан метод за справяне с враждебни правителства. Ястребовите съюзници в Европа споделят този манталитет, пише Тед Гален Карпентър,  редактор в "The American Conservative", старши сътрудник в Института "Рандолф Борн" и старши сътрудник в Либертарианския институт.  

Някои активисти сега искат да видят дали стратегията може да проработи за свалянето на руския президент Владимир Путин и прекратяването на войната между Русия и Украйна с окончателна победа за украинския прокси на НАТО. Няколко „ястреба“ дори се застъпват за смяна на режима в Китай.

И в двата случая стратегията вероятно би се оказала катастрофална.

Любовната афера със смяната на режима, независимо дали чрез пряка сила или косвени дестабилизиращи действия, отдавна е завладяла мисленето на западните интервенционисти. Още през 1953 г. ЦРУ работи с британското правителство за отстраняването на демократично избрания, но понякога несътрудничещ министър-председател на Иран Мохамед Мосадък и за възстановяването на властта на автократичния шах. Целите на Вашингтон в международната система през десетилетията са двуцифрени. Сред скорошните противници, отстранени чрез преки или косвени действия на САЩ, са Саддам Хюсеин от Ирак, Муамар Кадафи от Либия и (само миналата година) Башар Асад от Сирия.

Както потвърди епизодът с Иран, диктаторите не са единствените владетели, поставени в списъка на Вашингтон за смяна на режима. Администрацията на Барак Обама подпомогна – и може би дори организира – усилията на антиправителствените демонстранти да свалят от власт избрания проруски президент на Украйна Виктор Янукович през 2014 г.

Американските лидери смятаха подобни мисии за смяна на режима за големи успехи и не успяха да научат два важни урока от процеса. Първият е, че привидните краткосрочни успехи често се превръщат в дългосрочни фиаско. Свалянето на Кадафи, например, превърна Либия в котел на хаос, където дори имаше достоверни съобщения за открити пазари на роби за чернокожи африкански бежанци. Свалянето на Мосадък в крайна сметка помогна да се проправи път към властта за настоящия репресивен ислямистки режим и насърчи трайна омраза към Съединените щати сред много иранци.

Подкопаването на Янукович от Вашингтон подчерта нарастващото американско презрение към мнението на Москва, че Украйна е от решаващо значение за сигурността на Русия. Многократните предупреждения от Путин и неговите сътрудници, че продължаващото разширяване на НАТО към границата на Русия , особено опитите да направи Украйна член или актив на НАТО, ще премине яркочервена линия, останаха незабелязани . Последвалите военни действия на Кремъл срещу Украйна от своя страна доведоха до началото на опасна посредническа война между НАТО и Русия.

Другият урок, който твърде много западни ястреби не успяват да научат, е, че дори когато смяната на режима може да се окаже осъществима срещу относително малки, слаби противници, тя няма да проработи срещу по-големи и по-могъщи държави. Нещо повече, изключително опасно е дори да се опита такъв принудителен ход. Рисковете включват изключително разрушителна война, която би могла да се равнява или дори да надхвърли ужасите на двете световни войни. Въпреки това, безразсъдните ястреби се отдават на фантазии за смяна на режима както по отношение на Китайската народна република (КНР), така и на Русия.

Гордън Г. Чанг, изтъкнат старши сътрудник в Института Гейтстоун, отстоява двойствената теория за неумолимата враждебност на Китай към Съединените щати и предполагаемите вътрешни слабости на КНР повече от две десетилетия. В книгата си от 2001 г. „ Предстоящият колапс на Китай“ Чанг набляга на последната тема. В книгата си от 2024 г. „ План Червен: Проектът на Китай за унищожаване на Америка“ той поставя основен акцент върху предполагаемите зли намерения и възможности на Пекин. Правилната цел на САЩ и в двата случая, твърди той, трябва да бъде да подкопаят и улеснят свалянето на комунистическия режим в Пекин.

Въпреки че представители на КНР остават подозрителни към дългосрочните намерения на Вашингтон , хардлайнерите на Запад се фокусират повече върху укрепването на неформалния ангажимент на Вашингтон за защита на Тайван, отколкото върху подбуждането към смяна на режима в самия КНР. Дори някои от най-агресивните противници на Пекин в САЩ и неговите партньори по сигурността в Източна Азия са стигнали до заключението, че стремежът към сваляне на комунистическото правителство на Китай (колкото и омразен да е режимът) е твърде дълъг път.

Подобна предпазливост не е толкова очевидна по отношение на схемите за смяна на режима по отношение на Русия. Джоузеф А. Боско, служител на Министерството на отбраната по време на администрацията на Джордж У. Буш, изпълнява роля, подобна на тази на Гордън Чанг, като гласовит лобист за смяна на режима в Русия. Но неговата крайна позиция се радва на много по-голяма подкрепа от западните „мейнстрийм“ анализатори и политически лидери. Александър Дж. Мотил, професор по политически науки в университета Рътгерс-Нюарк, изглежда дори по-войнствен от Боско. Заглавието на неотдавнашна негова статия в The Hill предава дълбочината на омразата му към Путин: „Забравете Картаген: Путин трябва да бъде унищожен“.

Причината на Мотил да избере такова провокативно заглавие потвърждава защо шансът западните лидери да предприемат кръстоносен поход за смяна на режима срещу Русия е много по-голям, отколкото появата на подобна стратегия срещу Китай:

Латвийският президент Едгарс Ринкевич наскоро предизвика буря, като публикува в социалните мрежи „Русия е деленда ест“. Това е вариант на известната мантра на римския сенатор Катон Стари от последните години от живота му, преди Третата пуническа война, че „Carthago delenda est“ – „Картаген трябва да бъде разрушен“. Като гордо отстоява варварството си, режимът на Путин на практика направи предложението на Ринкевич мислимо и може би дори необходимо.

Да станем свидетели на подобно войнствено и безотговорно изявление на лидер на съюзник от НАТО би трябвало да алармира американските политици. Още по-голямо безпокойство би трябвало да има, че украинският лидер Володимир Зеленски открито лобира сред поддръжниците на страната си в НАТО да преследват целта за сваляне на Путин. Други западни лидери намекнаха, че предпочитат подобен курс след руската инвазия в Украйна през 2022 г. В един момент дори президентът Джо Байдън възкликна : „За Бога, този човек не може да остане на власт.“ Водещите съветници на Байдън по външна политика бързо отхвърлиха забележките на президента , като увериха, че Вашингтон не възприема политика на смяна на режима спрямо Русия, но съмненията разбираемо останаха. Като се има предвид прословутият импулсивен характер на Доналд Тръмп, опасенията относно намеренията на САЩ все още са основателни.

Наложително е американските лидери да избегнат изкушението да преследват целта за смяна на режима в Китай или Русия. И двете сили са много по-сериозни и способни геостратегически играчи от която и да е от предишните цели на Вашингтон. Изключително опасно и неразумно е да се приравняват подобни противници с такива като Иран, Гватемала, Ирак, Югославия, Либия или Сирия. Всички тези страни бяха военни сили от второ или дори трето ниво. Способността им да нанасят щети на американските военни беше доста ограничена, въпреки че смяната на режима дори в тези малки, слаби страни създаде на САЩ много повече проблеми, отколкото се очакваше.

Русия и КНР са пълноправни велики сили, способни да предприемат много разрушителни дипломатически, икономически и дори военни контрамерки срещу Съединените щати. Най-важното е, че и двете страни притежават ядрени арсенали, които биха могли да нанесат огромни щети на американската родина. САЩ успяха да свалят враждебни режими, управляващи много по-слаби държави, но би било изключително опасно и вероятно самоубийствено да се опита същата стратегия по отношение на Китай или Русия. Американските политически елити трябва да се откажат от подобни безотговорни фантазии за смяна на режима.