Модернизация: И за ВВС, и за сухопътните, и морските, но...

Не само военно-въздушните сили могат да бъдат модернизирани, ами и сухопътните и морските, ако вноските за новото оборудване бъдат плащани 15-20 години, убеден е премиерът Бойко Борисов.

След края на КСНС, свикан от президента Румен Радев, на което беше разгледаната темата за националната ни сигурност, премиерът отсече, че с държавния глава нямат различни мнения по въпроса за нуждата от модернизация на армията.

"Четох внимателно решението на служебното правителството и там пише, че решението е да се вземе решение след това, така че въпросът остана за нас. Понеже и аз съм офицер мога да споря много, но майката или царицата на боя, това е пехотата и да е доказано, че където не мине пехота, война спечелена няма", отсече Борисов.

Той припомни, че ангажиментът, който е поела страната ни пред чуждите партньори, е до 2024 г. парите за отбрана да достигнат 2% от БВП. Освен това ставало въпрос за търговски сделки.

"Това се търговски преговори - дали танкове, бронетранспортьори, кораби или изтребители, няма значение, фирмите, които ги произвеждат, са няколко и те печелят много големи пари от това и има държави, който са постигнали до 15 години разсрочване за изплащането на дадена машина", обясни Борисов.

Той добави, че в решението на служебното правителство за купуването на нови изтребители са подредени трите основни държави, които произвеждат самолети.

"Сега колегите ще отидат да водят преговори и единствената задача, която ще получат от мен, е да може да плащаме на вноски през следващите 15-20 години, така както Унгария, даже може да модернизираме не само самолети, но и сухопътните войски, нова флота, всички родове войски имат нужда и аз не казвам да се поставят изтребителите на първо място, а да се мисли за трите рода войска и да се плаща на по-малки вноски във времето", обясни премиерът.

Според него отбранителната ни промишленост работи и сега на пълен оборот и никога през последните 30 години не е била ангажирана с толкова много поръчки.

"Въпросът е в модернизацията на армията да използваме иновациите, учените от БАН, които по тази тема са направили едни страхотни разработки, да се приложат в България, защото това е един огромен финансов ресурс, който държавата до 2024 ще заделя", допълни той.

От изказването му след КСНС стана ясно, че парламентът ще прави промени в стратегията за национална сигурност, а обещанието да бъде подкрепена от дошло всички лидери на партиите в НС.

Работа на парламента било също така да се направят закони, които да не позволяват на чужди държави да се намесват във вътрешната ни политика.

След като стана ясно, че стенограмата от КСНС, свикан от Росен Плевнелиев заради кризата с КТБ, ще бъде разсекретена, лидерът на "Атака" Волен Сидеров е попитал днес Радев дали и разговорът от днешното заседания ще види бял свят.

"На КСНС се коментират и теми от външната политика и затова дори може да се създадат дипломатически проблеми, но Радев каза, че е поел ангажимент да си стои секретна", обясни премиерът.

А за стенограмата за КТБ Борисов бил съгласен да се разсекрети, както поиска държавният глава.

"Въпросът е, че ако това стане практика, тогава и медиите да присъстват на заседанието, това е логиката на Плевнелиев, че тогава се губи смисъла от класифицираната и конфиденциалната информация, която изнасят службите", допълни той.

Бойко Борисов призна, че е останал много доволен от първото заседание на КСНС, което събира на "Дондуков" 2 Румен Радев, откакто встъпи в длъжност на 22 януари.

"Всички дадоха добър тон за първия КСНС на Радев, не само че се обединихме около негови предложения, но и беше много нормален, конструктивен диалог и той правилно благодари на всички участници, защото аз съм присъствал на КСНС, на които не можехме да се чуем, те всичките минаваха под какви ли не подвиквания", каза Борисов.

Според него Радев се радва от едно прекрасно отношение от всички, включително от тези представители на партии, които не го подкрепиха на изборите.