Ройтерс: Никакъв напредък в борбата с корупцията в България и Румъния

Шест месеца след като станаха членки на Европейския съюз, България и Румъния не успяха да покажат значителен напредък в борбата със систематичната корупция и организираната престъпност, въпреки широките реформи в законодателството.

Липсата на резултати засилва притесненията на Брюксел и някои страни членки на ЕС, че може би Балканската двойка е влязла в съюза твърде рано, съобщава агенция Ройтерс. Двете нови членки на ЕС все още са подложени на мониторинг и очакват доклад на Европейската комисия на 27 юни, в който ще стане ясно дали са изпълнили изискванията, които им бяха поставени.

Агенцията допълва, че както София, така и Букурещ са направили поправки в правосъдните си системи и създали институции за борба с корупцията, както пожелаха от ЕС. Наблюдатели обаче смятат, че резултатите са осуетени от колебливи политици, политическите вражди и неефективната държавна администрация.

„Не сме видели никакво доказателство за резултатите, никакво влияние върху обществото”, каза европейски дипломат в Букурещ и подчерта, че трябват повече доказателства, че страните имат намерение да се борят с корупцията на всички етажи. Някои наблюдатели твърдят, че измамите са толкова вкоренени в румънския и българския строй, че много местни политици просто не желаят да прилагат ефективни реформи.

Съдебните власти са понякога толкова близо до престъпните групировки, а новите закони са лишени от механизми за прилагането им. Към всичко това трябва да се добави задълбочаващите се разриви между управляващите партии в София и Букурещ, както и затъващата популярност на правителствата, а реформите спряха след като двете държави станаха част от ЕС през януари, пише още Ройтерс.

Агенцията припомня, че в Румъния архитектът на съдебната реформа, бившия министър на правосъдието Моника Маковей, беше отстранена през април, а наблюдателите смятат, че заместникът й Тудор Чюарю е твърде слаба и неефективна личност.

„Борбата с корупцията тръгна на обратен ход. Не е ясно какво иска да направи новият министър на правосъдието. Изглежда той иска да съкрати властта на прокурорите”, каза Сорин Йонита ,член на румънското академично общество. Друг добър пример е делото срещу бившия премиер на Румъния Адриан Нъстасе, което от месеци е затънало в спорове в Конституционния съд.

„Трябва да има ключови фигури зад решетките”, коментира друг дипломат. В България, където организираната престъпност е ключов проблем, отделни неправителствени организации се оплакват, че в законите против корупцията липсват конкретни мерки за борба със злоупотребите, а покварените сделки по обществени поръчки източват милиони евро на година от бюджета на държавата.

Коалиционното правителство е изпълнило законодателните изисквания на ЕС, но е показало малка амбиция да постигне бързи резултати в борбата с най-могъщите престъпни групи. Дипломати казват, че много често обществени личности са замесени в групи, свързани с бивши тайни агенти и управляват част от българската икономика. Същевременно за десетките убийства през последните години никой не е осъден, а главният прокурор призова за търпение.