Ще се осиновяват деца и без съгласие на родителите

Правителството одобри проекта на нов Семеен кодекс. За първи път се уреждат брачният договор и фактическото съпружеско съжителство.

Осиновяване без съгласие на родител ще се допуска и когато детето му е настанено в специализирана институция и родителят в срок от шест месеца без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката.

Целта е да се ускори извеждането на децата от специализираните институции, за да могат те да бъдат отглеждани от родителите или от роднини, близки или приемно семейство и да се гарантира тяхното нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Въвежда се национален регистър на осиновяващи и единна информационна система за децата, подлежащи на пълно осиновяване. Отпада съдебната процедура за включване на дете в регистрите за пълно осиновяване.

Предвидените условия и ред се прилагат не само при осиновяване на деца – български граждани, но и по отношение на деца – чужди граждани с обичайно местопребиваване в България.

Прецизирани са критериите за извършване на избор на подходящ осиновяващ от Съвета по осиновяване към регионалните дирекции за социално подпомагане. Международното осиновяване е уредено в съответствие с Кодекса на международното частно право.

Изрично е посочено, че то се извършва само ако въпреки положените усилия не е възможно да бъде определен подходящ осиновяващ в страната. На Министерството на правосъдието се възлага да предприема допълнителни мерки, когато за дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години не могат да се определят подходящи осиновяващи.

Предвидена е по-голяма взискателност , отговорност и съобразяване с европейските стандарти за регулиране отношенията на родителите с децата.

Уредено е участие на децата при решаване на въпросите от техен интерес – децата имат право да изразяват мнение по всички въпроси, които ги засягат, а възгледите, желанията и становищата им да се отчитат от родителя в съответствие с техните възраст, зрялост и интереси.

Дадена е възможност на непълнолетното дете да действа самостоятелно чрез дирекция „Социално подпомагане” – при разногласие с родителите, ако е навършило 14 г. то може чрез дирекцията да се обърне към районния съд за решаване на спора.

Предвидено е също по всички производства, свързани с определяне местоживеенето на детето, личните му отношения с близки, управление и разпореждане с имуществото му, ограничаване или лишаване от родителски права и т. н., детето да бъде изслушвано.

С проекта за Семеен кодекс се въвеждат два съвършено нови института в българското законодателство – фактическото съпружеско съжителство и брачният договор. Фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена ще има правно значение в предвидените от закона случаи – при определяне на бащинство, разпореждане с имущество и т. н.

То ще се регистрира чрез подаване на заявление лично от двамата партньори до кмета на общината или кметството по местоживеене.

Институционализирането на фактическото съжителство отговаря на обществената необходимост и наложилата се в последното десетилетие широка практика на съвместен съпружески живот без сключване на брак.

Брачният договор представлява възможност съпрузите да имат имущественобрачен режим, различен от законоустановения – на общност или на разделност. Брачният договор може да бъде сключен, както и променян и по време на брака.

Той съдържа уговорки само относно имуществени отношения между съпрузите като права върху придобитото преди и по време на брака имущество, начините за разпореждане с него, с общото семейно жилище, участие в разходите и задълженията, имуществените последици при прекратяване на брака с развод, издръжката на съпрузите и децата по време на брака и при неговото прекратяване с развод и др.

Новите промени са свързани и с това, че имуществената общност няма да се простира по отношение на паричните влогове; отпада служебното произнасяне от съда по вината при развод по иск на единия от съпрузите; съпрузите могат да търсят услугите на медиатор за уреждане последиците на развода; отпада изискваният сега 3-годишен срок от сключване на брака за допустимост на развода по взаимно съгласие; отпадат предвидени в сега действащия кодекс минимален и максимален размер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца и др.