Нека Стефан да не става Бай Ганьо

Спокоен следобед на тих плаж в Гърция – общо деветима души се припичат на слънце. Шестима от тях са нашенци. В пълното мълчание се чува само шума на вълните. Ако много се заслушаш, може да уловиш звук от запалка или дори отпиване от чаша. Внезапно идилията я няма – надига се шумотевица сякаш настъпва Апокалипсис. И то сега.

Задава се група от седем възрастни и едно дете – почти тийнейджър. Името на детето става ясно веднага – Стефан. Как става ясно – от непрестанните крясъци на майка му по него. Всичко това е гарнирано с тръшканици на тема “колко ме дразни това дете и колко е глупаво то“. По Стефан се изсипват невероятни думи. Постъпките на малкия обаче също звучат като виц – развързва си лодката на собствениците на близкото барче, след което просто я оставя в морето, защото “вълните ще си я върнат там, където беше“.

Последната капка обаче пада, когато майката на Стефчо решава, че харесва цветята на барчето – прекрасни, спускащи се по склона, ярко зелени с ярко розови цветове. Нищо лошо да хареса растенията, разбира се. Дамата обаче реши, че иска разсад и изпрати Стефчо “да изкорени няколко стръка“.

Младежът прие присърце задачата си – завърна се с поне 4 огромни растения. Малко след като Стефчо се завърна с “разсад“, групичката реши да си ходи. Майката взе хавлията си и зави изкоренените цветя в нея. В един момент обаче реши, че 4 са и много и захвърли едното на плажа. Стефчо обаче реши, че няма да изостави цветето така и си го нарами. Последващият 15 минутен спор, че няма място в колата, е без значение. Стигна се до това, че малкият хвърли излишния разсад в една от кофите за боклук на плажа. Ще кажете – така историята приключи. Не. Стефчо си оправи кърпата, хвана кофата с цветето и си я отнесе в колата. Така целия катун се изнесе.

Кратка случка, надявам се не представителна извадка за пътуващите в чужбина българи. Стефчо не е виновен за нищо. Така го учат. Ако десет пъти на ден ти повтарят колко си глупав, накрая си ставаш точно такъв. Ако майка ти те кара да изкореняваш цветя за разсад, решаваш, че е в реда на нещата да си вземеш кофата, да си отвържеш лодката, без да си попитал дали може, а накрая да я зарежеш в морето. Повярвайте ми, темите на възрастните в групата също бяха забележителни. В съзнанието ми обаче остана Стефчо. Момчето на видимо 11-12-годишна възраст тепърва се развива. Тепърва се оформя като човек.

Не искам да правя апокалиптични прогнози за бъдещето на Стефчо. Не искам и да правя обобщения, че “цялото му поколение е такова“. Не е. Не искам и да обяснявам как децата в чужбина са различни – част са, друга не са. Не бива обаче да позволяваме стефчовците да се превръщат в байганьовци. Средата обаче си оказва влиянието, ние като общество обаче трябва да се опитаме да обуздаем трансформацията. Да не позволяваме следващо поколение байганьовци.