Наред с промените в учебните програми и наредби, обрзователният министър проф. Галин Цоков ще преразгледа и работата на Националния инспекторат по образование (НИО). Това стана ясно след заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование.
На него е била обсъдена работата на Националния инспекторат в присъствието на неговия директор Анелия Андреева. "Бе взето решение към МОН да се създаде работна група, която да изготви предложения за промени във философията, статута, целите и задачите на НИО. В работната група, която ще започне дейност от септември, ще участват и експерти от инспектората", коментираха от министерството, пише "Сега".
Промяната става след протест на директори заради проверките на инспекторите в училищата, направен по неясни критерии.
Националният инспекторат по образование бе създаден с новия училищен закон през 2016 г., а започна работа през 2018/19 г. Това е изцяло нова държавна структура, под шапката на МС, чиято цел в началото бе не да контролира директорите и да ги санкционира при грешки, а да изготвя независима оценка за качеството на образованието в училищата и детските градини, за да се стигне до финансирането им според качеството.
За първи път училищата бяха инспектирани през 2019/20 г., като за първите три години НИО успя да провери едва 333 от общо 4151 образователни институции. Отчасти причината за забавянето бе и пандемията. Бившият служебен просветен министър акад. Николай Денков имаше идеи за реформиране на инспектората, но те така и не се осъществиха заради падане на правителството.
Пет години след старта на дейността на НИО се оказва, че учители и директори поставят под съмнение работата на Инспектората и дори смисъла от съществуването му. От Съюза на работодателите в системата на народната просвета (СРСНПБ) още преди седмици призоваха МОН процесът на инспектиране да бъде замразен до създаване на система за инспектиране с реална добавена стойност за всяка образователна институция. Оттам заявиха, че не приемат дейността на НИО в сегашния му формат за конструктивна. Според тях не е смислено качеството да се измерва само по документи - стратегии, правилници, разработка на учители, а критериите за инспектиране да се разработват, апробират и усъвършенстват от директора на НИО еднолично.
Към момента не е ясно какво точно ще се промени в работата на инспектората - как ще се гарантира обективността на проверките, в която учители се съмняват, дали ще се въведат нови области или критерии за инспектиране, ще се намали ли проверката по документи, как ще се забърза работата на инспектората, че да може да проверява всички училища на всеки 5 г., както изисква законът, ще се въведат ли механизми за по-прецизен подбор на инспекторите и т.н.
"НИО създава усещане за пълна несправедливост! Надявахме се с годините НИО да ни покажат, че са позитивни, за каквото бяха създадени. Подкрепящи! Да променят негативния прочит на думата инспектор. В този си вид НИО може да си прави каквото си поиска. Да инспектира, както си иска, да пише констатации, каквито си поиска. Наскоро започна да раздава и „Знак за качество”. Без липса на законово основание. Според нас, НИО НЕ притежава професионален капацитет, за да измери качеството на 5000 училища и детски градини", заяви във фейсбук председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов.
Той зададе и редица резонни въпроси - защо оценките на учениците на матурите са слаби, а съответните училища са получили добри оценки от НИО, къде е добавената стойност от дейността на инспектората, намерил ли е той лоши училища и какво е направил те да станат по-добри, какво е свършено за популяризиране на добрите практики в добрите училища и с какво изобщо тази структура е спомогнала за по-доброто образование на страната ни.
"В този си вид НИО е една действаща бумащина в системата на средното образование! Грешка, която трябва да бъде коригирана", заяви той.

Wall Street не повярва на уверенията за прогрес в преговорите между САЩ и Иран
ВЕИ и френските ядрени централи засега удържат поскъпването на тока в Европа
Глобалното качество на въздуха се влошава през 2025 г., основно заради горските пожари
Дигитализация и клиентско преживяване: Ролята на финтех сектора
Какво стои зад стратегията на Безос за AI трансформация на традиционни индустрии?
ЕЦБ ще започне нови проверки на излагането на банките към частния кредит
Рецепта за паста с телешко месо
Тези 3 зодии винаги намират изход от всяка ситуация
Как шумът от трафика разрушава живота на животните?
Късна емисия
Рецепта от тефтера на баба: Телешко варено
Валенсия надви Олимпиакос след голяма драма в Евролигата
Черно море разби Левски
Лукаку аут за Белгия
Лехечка срази Фриц в Маями
Джорджия Стийл
Пуска ли го без пари? Ливърпул с новина за Салах
Дневен хороскоп за 25 март, сряда
Gladen.bg представя новото поколение онлайн пазаруване – по-бързо и по-персонализирано от всякога
Цветове за добро настроение през пролетта
Здравословно пилешко с лимон, билки и зеленчуци
Женски хороскоп за април 2026
„Пролетна супер седмица“ стартира в Практикер
България, Румъния и Хърватия с най-висока смъртност по пътищата в ЕС
Няма българи за работа по хотелите, дават по 1500 евро заплата на непалци, индийци, киргизи и узбеци
Някои българи влизат в имотния пазар с мисълта да излязат по-богати
Български астрономи откриха нова свръхземя
България е сред най-големите търговски партньори на Иран – четвърти по внос, осми по износ
ЦРУ и Мосад допуснаха фундаментална грешка при подготовката на войната в Иран
Създадоха самопочистваща се тъкан, която не се нуждае от прах за пране
Краят на МКС: Ще се превърне ли станцията Axiom в мост към комерсиалния космос?
Метеор с тегло един тон избухна над Тексас, хиляди в Хюстън чуха звуковия удар
Товарният кораб „Прогрес-94“ се скачи с Международната космическа станция
Руският аналог на Starlink вече има 16 сателита в орбита
Artemis II: Поглед отвътре към мисията, която ще отведе човечеството по-далеч от всякога