Сърцето наистина боли. Доказано с доброволци

SARZETO ME BOLI, KATO GLEDAM KAKVO STAVA S TOZI NJAKOGA SI GORD I TRUDOLJUBIV BALGARSKI NAROD! отговор Сигнализирай

Сърце не боли! отговор Сигнализирай

Най-щастливите моменти в нашия живот са, когато играем като децата, когато пеем и танцуваме, когато изследваме и създаваме просто за забавление. Чудесно е, когато се държим като децата, защото това е нормалният човешки ум, нормалната човешка склонност. Като деца ние сме невинни и за нас е естествено да изразяваме любов. Но какво се е случило с нас? Какво се е случило на целия свят?Това, което се е случило е, че когато сме били деца, възрастните вече са боледували от тази умствена болест и са били силно заразни. Как те ни предават болестта? Те улавят нашето внимание и ни учат да бъдем като тях. Това е начинът, по който предаваме болестта на нашите деца, това е начинът, по който нашите родители, учители, нашите по-големи братя и сестри, цялото общество от болни хора, ни предава тази болест. Улавят вниманието ни и пълнят ума ни с информация чрез повторение. Това е начинът, по който ние сме се учили. Така се програмира човешкия ум.Проблемът е в програмата, в информацията, която сме съхранили в умовете си. Привличайки вниманието на децата, ние ги учим да как да говорят, как да четат, как да се държат, как да мечтаят. Ние опитомяваме хората по същия начин, по който опитомяваме кучето и другите домашни животни с наказания и възнаграждения. Това е съвсем нормално. Това, което наричаме образование не е нищо повече от опитомяване на човешките същества.Страхуваме са да бъдем наказвани, да не бъдем лишени от наградата, да не би да не сме достатъчно добри за майка и татко, за учителите, братята и сестрите. Появява се нуждата да бъдем приемани. Преди това, ние не се тревожим дали ни приемат или не. Мнението на хората не е важно. Те не са важни, защото ние просто искаме да играем и да живеем в настоящето.Страхът да не получим възнаграждение става страх от отхвърляне. Страхът, че не сме достатъчно добри за някой друг ни кара да се опитваме да се променяме, да си създаваме образ. След това се опитваме да проектираме този образ в съответствие с това, което се иска от нас да бъдем, просто за да бъдем приети и възнаградени. Научаваме се да се преструваме, че сме това, което не сме и непрекъснато се опитваме да бъдем други, само за да угодим на родителите, учителите, на религията за каквото и да било. Непрекъснато повтаряме това и овладяваме изкуството да бъдем това, което не сме.Скоро забравяме кои сме наистина и започваме да живеем своите образи. Създаваме не само един образ, а много различни образи в зависимост от различните групи хора, с които се свързваме. Създаваме един образ вкъщи, друг образ в училище, а когато пораснем създаваме още повече образи.Това важи също за обикновените взаимоотношения между мъжа и жената. Жената има външен образ, който се стреми да показва пред другите, но когато е сама има друг образ за себе си. Мъжът също има външен и вътрешен образ. Когато станат възрастни външният и вътрешният образ са толкова различни, че едва си пасват вече. Във взаимоотношения между мъжа и жената са налице поне четири образа. Как биха могли да се разберат един друг истински? Не могат. Могат само да се опитват да разберат образите. Но трябва да се има предвид, че образите са повече. отговор Сигнализирай

Бих ви обяснил и мене какво друго ме боли:)Но айде ще пропусна.Пък и няма възможност за ударение на думичката "боли":) отговор Сигнализирай

i az sam saglasen отговор Сигнализирай