Как духът на Украйна се заличава зад желязната завеса на Путин

Марта беше на седем години, когато изчезна зад новата желязна завеса, спускаща се над Украйна. Беше 2014 г. и руските сили току-що бяха нахлули, за да подбудят сепаратистки бунт в Донбас и да създадат държави-прокси, за да противодействат на придвижването на Киев към Европа.

Марта живеела с родителите си в крайбрежния град Мариупол, който проруските сили се били опитали, но не успели да превземат. За неин ужас, родителите ѝ я обвили заедно с по-малкия брат и преместили семейството в Донецк, района, контролиран от руските сепаратисти, където тя е родена.

Ще са необходими още 11 години, включително няколко, прекарани в тайни комуникации, пренаучавайки изгубен език и идентичност, преди смелото и сложно бягство, за да се появи отново от западната страна на завесата през април. „Най-накрая се чувствам като у дома си“, каза Марта в шума на кафене в центъра на Киев. „Най-накрая съм с моите хора.“

Историята на Марта е за живота и бягството от руската окупация, която се простира повече от десет години назад, но погълна още милиони украинци и хектари територия след пълното нахлуване през 2022 г., пише The Times.

Това е история за това как тя, още като дете, е разпознала систематичните усилия на окупацията да заличи украинската идентичност и култура и да направи руснаци от милионите украински граждани, гласували с огромно мнозинство за независимост от Русия през 1991 г.

Това е история, която признава колко ефективна е била руската пропаганда и сплашване, най-вече върху по-старото поколение, но потенциално и върху много младите, израстващи без връзка със страната, в която са родени.

Днес 20 процента от украинската територия и най-малко три милиона украинци живеят зад завесата, която руската окупация е спуснала над страната им и върху която сега се изгражда военна инфраструктура, за да дестабилизира украинската държава – и в крайна сметка да се опита да поеме контрола над нея.

Марта не знае как майка ѝ, живееща в космополитния Мариупол, е била съблазнена от проруски наративи, знае само, че позицията ѝ „сякаш се е променила за една нощ“. Това е довело до разкол с най-близките ѝ роднини, което я е накарало да се премести с цялото семейство в Донецк, където Марта е родена през 2007 г. „Знам, че е някак сюрреалистично човек да може да промени мнението си просто ей така“, каза тя. „Но точно това се случи.“

Марта говореше суржик – смесица от руски и украински език, говорена от мнозина в цялата страна и кръстена на смесено брашно от пшеница и ръж. В окупирания Донецк украинският скоро щеше да бъде забранен. Тя пристигна преди подкрепяните от Кремъл сепаратисти да проведат референдум, обявяващ независимостта им от Украйна, но вече беше ясно, че няма да спрат дотук. „Бях в кола с баща ми и майка ми и видях огромен руски плакат“, извика тя. „На него пишеше: „Донецк е винаги Русия, ние сме една нация.“ И си помислих: какво се случва?“

Училището се превърна в място на пропаганда.

„Просто абсурдни неща, неправдоподобни“, каза тя. „Но родителите ми им повярваха.“

През 2022 г., пет дни преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, на жителите на Донецк беше казано, че украинците са на път да започнат офанзива срещу тях и бяха временно евакуирани в Ростов в югозападна Русия. Всъщност военната операция щеше да се насочи в обратната посока.

От 2014 до 2022 г., под претекст за преговори чрез Минския процес, Русия използва окупираните Донбас и Крим, за да създаде плацдарм за пълномащабно нахлуване.

Новата окупация щеше да обхване самите покрайнини на Киев през 2022 г., когато руснаците превзеха предградия като Буча . Името ѝ сега е синоним на военните престъпления, разкрити при изтеглянето на московските сили след две седмици. Далеч от брутални ексцесии на недисциплинирана армия, престъпленията на Русия като окупация щеше да се очертаят като централна част от нейната военна стратегия.

Шест месеца по-късно, превземането на част от Харковска област от Украйна доведе до още масови гробове и свидетелски разкази за систематични руски репресии, насочени към украинския патриотизъм и идентичност, включително изтезания и убийства на всеки, заподозрян в съпротива.

Херсон, освободен от Украйна през ноември 2022 г., разкри още повече от руския проект за заличаване на украинската идентичност, включително изнасилванията на мъже и жени дисиденти. По цялото южно крайбрежие и в по-малка степен в Донбас руски граждани бяха преместени, за да заменят бягащите украинци, да управляват градовете, да преподават руска пропаганда и да настройват демографските показатели в полза на Москва.

След фалшиви референдуми в четири области – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка – нито една от които не беше напълно окупирана от Москва, Кремъл ги обяви за част от Русия, променяйки конституцията на страната. Скоро те щяха да започнат да принуждават хората там да приемат руско гражданство.

„Руският паспорт е билет за нормален живот“, каза Петро Андрюшченко, бивш съветник на кмета на Мариупол, който основа Центъра за изследване на окупацията в Днепър, за да документира окупацията. „Те са го обвързали с услуги. Не можете да получите нищо без него. Ако искате да регистрирате имота си, да си купите лекарства, да си купите билет за автобус, ви е необходим руски паспорт.“

Окупацията превърна фронтовата линия в непроницаема граница и прекъсна комуникацията с останалата част на Украйна, потапяйки руската страна в мрак. Но документирането на случващото се там е от решаващо значение за бъдещето на Украйна.

„Без него е невъзможно да се анализира каквото и да е за войната и бъдещето, не само за Украйна, но и за Русия. Това е голяма тренировъчна клетка за социални експерименти, те използват различни практики и процеси и проверяват дали е успешно или не“, каза Андрюшченко.

Събират се разкази от бегълци, улики, разпръснати из руски медии и социални мрежи, както и от членове на редица организации за органична съпротива, които предават информация и извършват саботажни атаки зад вражеските линии. Една от тях, изцяло женската Зла Мавка, разказа през октомври, потвърждавайки риска, който поемат, правейки това.

„Зла Мавка“ е само една от групите, които съобщават за елементи от скорошното военно струпване, което се случва в окупирания Донецк. Струпването отразява трансформацията на анексирания Крим от туристически рай в обширна военна база, от която започна инвазията през 2022 г. Развитието включва превръщането на гражданската инфраструктура, включително крайбрежните курорти, в армейски казарми; пренасочването на граждански фабрики за производство на оръжие; и развитието на бази, от които да се изстрелват ракети и дронове, включително възстановяването на разрушеното международно летище в Донецк, видяно на сателитни снимки.

„По-голямата част от Донбас вече е руска военна база днес“, каза Андрюшенко. „Това, което се вижда, е вероятно по-малко от 1 процент от всичко. Руски войници сега са разположени в казарми във всеки населен център.“ Сред новите казарми са домовете, конфискувани от избягалите.

Тези, които остават, са обект на „апартейд в най-лошата му форма“, дори ако приемат руско гражданство, според Станислав Захаревич, кмет на Софиевка, село в окупираната от Русия част на Запорожка област, който избяга през юни 2022 г., след като избяга от руския арест. „Руснаците, които се заселват, имат права; съществуващото население няма никакви“, казва той. „Руснаците споделят това отношение към украинците, които вземат руски паспорти: вие не сте част от нас.“

"Дори и с руско гражданство, „здравната система е катастрофа“, казва Захаревич. „Хората все още трябва да плащат; руската застраховка не прави никаква разлика. В Мелитопол лекарите шепнат: „Ако искате да живеете, отидете в Украйна.“ Преди инвазията раждаемостта беше едно дете на всеки двама или трима починали. „През януари беше едно към единадесет“, каза той. Реколтата тази година е най-ниската от 2003 г. насам с добив от 20 тона на хектар, в сравнение с 50-70 тона преди инвазията, отчасти в резултат на неподходящи семена, внесени от Русия.“

Именно когато започна пълноценната инвазия, Марта разбра, че трябва да напусне. Тя беше на 15 години. Използвайки VPN за достъп до блокирани украински сайтове, тя започна да преучи украински и се свърза със сестрата на майка си, която беше избягала от руската обсада на Мариупол и се присъедини към дъщеря си в Киев. Чрез леля си тя научи, че не може да напусне територията без писменото разрешение на родителите си. Скоро след това баща й открил рисунка, „където бях написала нещо на украински“, каза тя. „Той ме удари. Мислех, че ще ме убият.“ Нямаше да има друг избор, освен да чака, докато навърши 18 години.

Училището на Марта беше огнище на промиване на мозъци от Кремъл; въоръжени охранители претърсваха чантите и телефоните на учениците за доказателства за проукраински настроения. В университета, където тя отиде да учи медицина под натиск от родителите си лекари, професорите ги предупредиха за законите, наказващи украинския език и култура. Някак си все пак тя намери връстници, които споделяха нейната позиция.