Европа знае, че трябва да защити Украйна и себе си сама

След необичайния август на геополитическа среща на върха, реалността започва да се осъзнава, че Европа е сама в защитата на суверенитета на Украйна и следователно на собствената си сигурност срещу руската агресия и не може да разчита на голяма подкрепа от Съединените щати, пише за The Guardian Пол Тейлър, сътрудник в Центъра за европейска политика.

Чувството за стратегическа самота във все по-бруталната световна надпревара за сила следва лятото на подчинение, в което ЕС прие очевидно небалансирана търговска сделка, наложена от Доналд Тръмп, и обеща невероятно големи инвестиции в САЩ, докато европейските членове на НАТО обещаха да увеличат разходите си за отбрана до амбициозните 5% от брутния вътрешен продукт – всичко това, за да умилостиви Тръмп с надеждата САЩ да останат ангажирани с европейската сигурност.

Разбира се, можеше да бъде и по-лошо. Като придружиха украинския президент Володимир Зеленски до Белия дом миналата седмица, лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Финландия и Европейската комисия демонстрираха единството си в отхвърлянето на исканията на Владимир Путин за териториални отстъпки за прекратяване на войната, които Тръмп почти повтори. Те успяха да смекчат част от политическите щети, причинени от посрещането на руския президент с червен килим в Аляска от Тръмп, и си осигуриха неясно обещание от Тръмп, че САЩ ще предоставят известна подкрепа на водените от Европа сили за сигурност на Украйна в случай на споразумение за прекратяване на огъня.

Тръмп обаче отново изключи членството на Киев в НАТО и се отказа от искането Русия да приеме незабавно прекратяване на огъня в Украйна, без да осигури каквато и да е реципрочна отстъпка от Путин, и позволи на поредния самообявен краен срок за по-строги санкции срещу Москва да се изплъзне без никакви действия. Нито пък даде гаранция, че Европа ще има място в бъдещи мирни преговори. Нещо повече, министърът на финансите заяви, че САЩ ще начисляват 10% надценка върху всички европейски покупки на американско оръжие за Украйна – на практика военен данък върху собствените си съюзници.

Белият дом ясно заяви, че всяка подкрепа от САЩ за сили за успокояване, събирани от Обединеното кралство и Франция за Украйна, няма да включва „наземни войски“. Тръмп намекна, че Вашингтон може да осигури въздушна мощ, но ръководителят на политиката на Пентагона заяви пред европейските военни ръководители, че помощта на САЩ ще бъде много ограничена. Не е ясно до каква степен европейците ще могат да разчитат на ключов обмен на разузнавателна информация от САЩ, камо ли на американска подкрепа, ако европейските сили бъдат атакувани в Украйна. Съобщава се, че Вашингтон е спрял да споделя разузнавателна информация за преговорите си между Украйна и Русия дори с най-близките си съюзници от движението „Петте очи“ – Обединеното кралство, Канада, Австралия и Нова Зеландия – по заповед на координатора по разузнаването на Тръмп, Тулси Габард.

Това означава, че европейските правителства, които обмислят дали да изпратят сухопътни войски, военновъздушни сили, противоракетна отбрана, военноморски части или инструктори в подкрепа на следвоенна Украйна, не могат да бъдат сигурни, че САЩ може внезапно да не ги „заслепят“, като задържат жизненоважна разузнавателна информация, наблюдение и разузнаване, ако Русия започне ново военно струпване или възобнови военните действия.

Фактическата лидерска група на Европа е изправена и пред политически и икономически предизвикателства у дома, тъй като се бори да увеличи военната и финансовата подкрепа за Киев и да изготви надежден план за следвоенни „гаранции“ за сигурност.

Колкото и впечатляващо да беше, демонстрацията на европейско единство и решителност от Белия дом вече се разпада. Италианският вицепремиер Матео Салвини осмива призива на президента Еманюел Макрон за разполагане на европейски сили в Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц е подложен на критики в собствената си коалиция, заради предположението си, че Берлин ще предостави войски за силите за успокоение, сформирани от „коалицията на желаещите“.

Имаше и въпроси относно отсъствието на Полша, решителен поддръжник и съсед на Украйна и най-силната централноевропейска държава, от срещата на върха в Овалния кабинет, очевидно поради противопоставяне между проевропейския премиер Доналд Туск и новия про-Тръмп президент Карол Навроцки. Варшава заяви, че няма да предостави войски в европейски сили, защото се нуждае от тях за защита на собствените си граници с Русия и Беларус. Междувременно, неудобни решения надвисват над участието на Турция във всякакви ръководени от Европа сили за сигурност. Анкара, която контролира достъпа до Черно море, вероятно ще търси политически отстъпки от ЕС, включително достъп до финансирани от ЕС проекти за превъоръжаване, като компромис за ангажирането на силите си.

Всичко това повдига фундаменталния въпрос дали една коалиция от държави, водена от Европа, наистина може да осигури надеждни гаранции за сигурността на Украйна в случай на прекратяване на огъня. Каква би била определената мисия и правилата за взаимодействие на силите за успокояване, с каква подкрепа от САЩ или НАТО в случай на руска атака? Дали ключовите европейски държави с несигурна подкрепа от САЩ имат политическата воля и издръжливостта да възпрат Путин, чиято цел е именно да изтласка САЩ от европейската сигурност и да раздели европейците помежду си?

Спомените за провалите на европейските мироопазващи действия в Босна през 90-те години на миналия век и за малодушната европейска реакция на анексирането на Крим от Украйна от Русия през 2014 г. не са окуражаващи.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ясно заяви, че по-голямата част от тежестта ще продължи да пада върху самата Украйна, която „трябва да се превърне в стоманен таралеж, несмилаем за потенциални нашественици“. Укрепването на Украйна с оръжия, търговски облаги и финансова подкрепа е най-полезният принос, който европейците могат да направят.

Тъй като Путин не показва никакви признаци за прекратяване на войната или за участие в сериозни мирни преговори, а Тръмп не е склонен да оказва реален натиск върху Русия, способността на европейците да осигурят каквото и да е прекратяване на огъня изглежда малко вероятно да бъде поставена на изпитание.