Какви промени да очакваме при данъчните оценки на имотите?

Актуализацията на данъчните оценки на недвижимите имоти е тема, която периодично се поставя на дневен ред, като нуждата от такова осъвременяване е недвусмислена, като това трябва да стане по начин, който да отразява реалната икономическа и пазарна ситуация, като се внедрят механизми за редовна оценка и индексиране.

Предлага се редовна актуализация на данъчните оценки на имотите, за да се отразят промените в икономиката и на имотния пазар. Световната банка препоръчва извършване на ежегодна или на всеки две години реална оценка на стойността на недвижимите имоти, в зависимост от активността на пазара. Това коментира Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов. 

Основните препоръки за осъвременяване на данъка върху недвижимите имоти, според доклада на Световната банка и анализа на Адриан Николов, включват актуализация на данъчните оценки, използване на ценови индекси, създаване на база данни, както и изготвяне и следване на дългосрочни стратегии за периодично обновяване на данъчните оценки, което да позволи на общините да получат по-високи приходи от данъци в съответствие с реалната икономическа ситуация.

За по-голямо отражение на пазарната стойност се предлагат ценови индекси, които могат да помогнат за по-добра и адаптивна оценка на имотите, особено в активните имотни пазари. Необходимо е и създаване на свързани бази данни, които да съдържат информация за състоянието на инфраструктурата и търсенето в различни квартали и райони, така че да се осигури по-добра оценка на стойността на имотите.

Тези мерки ще помогнат за повишаване на финансовата независимост на общините и за по-добро отражение на икономическите реалности на пазара на недвижими имоти, подчерта Николов. 

Актуализирането и индексирането на данъчните оценки може да има значително влияние върху общинските бюджети. Когато данъчните оценки отразяват реалните пазарни стойности на имотите, общините биха могли да получават по-високи приходи от данък върху недвижимите имоти, особено в райони с динамично развиващ се имотен пазар.

Очаква се актуализацията на данъчните оценки да доведе до чувствителен ръст на приходите, особено в големите градове, където цените на имотите са нараснали значително (оценките са оставени без промяна от 2002 г. насам). 

Повишените приходи биха могли да повишат финансовата независимост на общините, особено след дългогодишен спад от 40% до 25% в собствените приходи на общините.

Гостът все пак напомни, че има и структурни разлики, които трябва да бъдат отчетени. По думите му съществуват разлики в начина, по който актуализацията ще повлияе на различни общини. Областните центрове и по-големите градове с активни имотни пазари вероятно ще бъдат облагодетелствани по-осезаемо в сравнение с по-малките и по-бедни общини, които не разполагат с достатъчно данни за оценка.

Най-облагодетелстваните общини ще бъдат големите градове и динамичните пазари, каза Николов. Столицата и другите големи области, където цените на имотите са нараснали драстично, ще видят значително по-високи данъци. Области с активно търсене на имоти и ново строителство също биха получавали повече приходи от данъци, тъй като стойностите на имотите там нарастват по-бързо.

Актуализацията на данъчните оценки не само че ще осигури по-реалистичен поглед към икономиката на общините, но и би могла да доведе до по-добро управление на публичните финанси.

Относно рисковете и перспективите пред жилищното кредитиране в България в контекста на предстоящото влизане в еврозоната и промените в банковата политика Адриан Николов сподели, че жилищното кредитиране в България в контекста на предстоящото влизане в еврозоната предлага комбинация от възможности за разширяване и растеж, но също така е свързано с рискове, които трябва да се управляват внимателно.

 Очакванията за влизането в еврозоната могат да усложнят условията за кредитиране, но изискванията за резерви също ще се намалят значително (от 12% на 1%), което ще облекчи седмичните ликвидни резерви на банките и може да насърчи по-широко кредитиране. От друга страна снижаването на ограниченията може да доведе до по-активно инвестиране чрез бизнес кредити за икономическо развитие, особено ако бизнесите започнат да търсят кредити за автоматизация и подобряване на процесите.

Влизането в еврозоната ще премахне много психологически бариери за купувачите на имоти, което може допълнително да увеличи търсенето на жилища и съответно - кредитите за тях.

Ако обаче се наблюдава забавяне на световната икономика, България може да бъде негативно засегната, което би могло да увеличи времето за обслужване на кредити и за банките да се изправят пред по-високи нива на неплатежоспособност, предупреди Николов. Освен това прилагането на нови правила и регулации от страна на БНБ може да доведе до неочаквани последствия при жилищното кредитиране, особено ако пазарът не е в състояние да посрещне новите изисквания.

Дали ниските лихвени проценти ще доведат до допълнителна експанзия на ипотечния сектор, остава под въпрос, особено ако се наблюдават значителни колебания при лихвите на международно ниво.

Не се очаква рязка корекция нагоре след влизането в еврозоната в краткосрочен и средносрочен план. Причината е изключително агресивната конкуренция между банките. През 2022 г., когато ЕЦБ повиши лихвите, българските банки не последваха тази практика по отношение на кредитирането. Възможна е конвергенция в много дългосрочен план (10-15 години), когато кредитните пазари между България и ЕС се изравнят.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria