Ако го гледаме през очите на Манолис Корес, архитектът, който отдавна е председателствал възстановяването на Партенона, Акрополът изобщо не се нуждае от подобрение.

Пред лицето на такова архитектурно майсторство той мисли за себе си повече като въдворител на реда, съхранявайки паметник, оцелял след експлозии, пожари, грабежи и земетресения, и правейки го по-достъпен за обществеността.

"Много поколения учени са се опитали да въведат ред в този хаос, включително и аз", казва той пред The Guardian, докато поема по лабиринта от мраморни плочи и обградени със скели руини около себе си. "Въпросът е да се защити това, което е тук. В болница трябва да се грижиш за пациентите, за мен пациентите са камъни."

Жилавият професор, световноизвестен авторитет, експерт по мястото, изградено през пети век пр.н.е. и настоящ ръководител на комитета за опазване на паметниците на Акропола, се счита за национално богатство в Гърция. Никой човек, казват поддръжници, не знае повече за Периклеевото съкровище или свещената скала, върху която то стои.

Но на 73 - 70 години, след като за първи път е взет като дете на раменете на чичо, за да посети храмовете, архитектът също е подложен на критика за интервенции, проведени по време на локдауна. Гърците, които го обожават, казват, че е отишъл твърде далеч.

Причината за това е инсталирането на нова пътека от стоманобетон през голяма част от откритото пространство на хълма. Тя е поставена за да могат хората с увреждания по-лесно да посещават Акропола. Но видът й бе посрещнат с ужас. Коррес е предложил и план за основен ремонт на величествената порта на древната цитадела, или Пропилая, чрез възстановяване на римско стълбище, което едновременно да разшири входа, да коригира предишни грешни намеси и да го върне в оригиналната му форма.

Greece faces row over wheelchair pathway at #Acropolis

As well as improving wheelchair access, other changes include a new elevator and golf carts with plans for tactile mobile models to allow blind people a fuller experience of the monuments.https://t.co/gjZTiAZuLU pic.twitter.com/LKmzj1QZ8A

— Sarah (@Sarah404BC) June 10, 2021

Критиците се оплакват, че проектите се примиряват с масовия туризъм, вместо да спасяват обекта от набезите на времето.

Преди пандемията около 3,5 милиона туристи се изкачват, за да видят Акропола - най-посещаваният обект в страната.

През шестте месеца, през които храмовете бяха затворени за обществеността заради COVID-19, на северния фланг на скалата беше инсталиран и нов асансьор, способен да превозва по две инвалидни колички едновременно, замествайки по-стар асансьор, който беше е да работи преди години. Това действие също беше критикувано като "модернистично изгаряне на очите".

Промените - най-значимите на мястото от повече от век - заменят по-стара пътека, която е следвала древния панатенейски път и е била много по-тясна по размер. Опозицията е ожесточена. Повече от 3500 души са подкрепили отвореното писмо на онлайн активистите Avaaz, призовавайки за премахване на пътищата и за отмяна на други прогнозирани промени. След завършването на коридорите в северната и източната част на обекта се планират разширяване на пътеките на запад и на юг.

"Сякаш самият Пантеон е спуснат на нивото на улицата и е заобиколен от циментова настилка", казва Деспойна Куцумба, президент на Асоциацията на гръцките археолози. "Имаше голям натиск, особено от круизната индустрия, за увеличаване на капацитета за посетители, така че да могат да го посетят дори по-големи тълпи."

Д-р Тасос Танулас, доскорошен директор на реставрации в Пропилая, също съжалява за решението да се покрие толкова голяма част от скалата със стоманобетон, като според него този ход ще доведе неумолимо до "деградация на природния ландшафт и девалвация на скалата като природен паметник". В писмо до Световното наследство за наблюдение - базираният в Берлин орган, създаден, за да гарантира, че първокласните обекти не се жертват за икономически интереси - Танулас твърди, че промените изглежда "конкурират и намаляват" архитектурния и скулптурен блясък на паметниците.

Янис Хамилакис, професор по археология и новогръцки изследвания в Университета Браун, отива по-далеч, казвайки, че промените са  "скандал с глобални размери" предвид значението на паметника като обект на световното наследство.

"Най-скандалното нещо, може би, е, че тези работи са извършени без предварително систематично проучване", казва той. "Те очевидно са опит да се пресъздаде въображаемият Акропол от V век пр. н. е., Неокласическа колониалистка и националистическа мечта, която се сближава с правителствената програма за по-нататъшна комерсиализация на обекта. Ако са необходими доказателства, френският дизайнер Кристиан Диор ще бъде сред първите, които ще се възползват от новите разширени пътеки с модно шоу в Акропола следващата седмица."

Но гръцкият министър на културата Лина Мендони, която също е уважавана археоложка, защити мерките, като заяви, че те са били ратифицирани на множество нива, включително мощния централен археологически съвет Кас. "Всички те са одобрени от хора, чиито авторите не може да бъде оспорен", каза тя по време на обиколката на мястото. "От 2004 г., когато Атина проведе Олимпийските игри, говорим за подобряване на достъпа за хора с увреждания до Акропола."

"Всяка година около 150 души са сериозно ранени, падайки заради хлъзгавата повърхност на варовика на изхода", обяснява тя. "Много хора са чупили краката си. Всеки инцидент се записва в дневниците на обекта. Но каквото и да направите в Акропола, ще разпали дебат. Ако не направите нищо, ще бъдете критикувани, а ако го направите - пак ще бъдете критикувани. "

Екскурзоводите, събрани около касите за билети на паметника, се съгласяват, че новите пътеки са направени прекалено късно. "Тук се викат линейки най-малко четири пъти седмично", казва Атина Питаки, която води посетителите из Акропола от 1978 г. "Била съм тук достатъчно дълго, за да видя всички промени и в действителност сега е много по-добре. Това не е повлияло на паметниците на културата. Те все още са впечатляващи както винаги и за първи път хората могат да им се насладят, без винаги да се страхуват, че ще паднат. "

Корис знае, че го чака битка. Големите наводнения, описани като "предсказуема последица" от новата настилка след силните дъждове през декември миналата година, засилват протеста на гражданите. Но той се наслаждава на тези обвинения. "Върхът на един хълм не може да се наводни", усмихва се той. "Всяка намеса повдига въпроса за естетиката и е спорен процес. Винаги става въпрос за претегляне на спечеленото и загубеното."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase