До 13 май на ет. 1 в Национален Изложбен Център „Шипка” 6 ще бъде живописната изложба на Иван Б. Иванов.

Художникът е приятен събеседник, увлекателен разказвач и ентусиазиран търсач на истината.

Иван Иванов е един от авторите, които активно работят и излагат. При поредната си изложба той ще покаже акварели, пастели,  рисунки с молив, въглен, сангин и туш, гвашове, темпери и литографии.

В настоящото представяне той се обръща към рисунката като към философия, като към загадка, мистерия и знак.

Авторът е роден на 25 октомври 1933 г. в село Медовина, Поповско. Завършва Националната художествена академия, специалност „Живопис” през 1959.

През годините участва активно в художествения живот на страната с изяви в графиката, живописта и стенописа.

Има самостоятелни изложби в Париж, Будапеща, Дамаск, Кабул и др. С графика участва в биеналетата в Берлин, Краков, Банска Бистрица, Любляна и др. Реализира монументални проекти – стенописи, мозайки и керамични пана.

Носител е на много награди.

Ето част от мислите на Иван Иванов около последната му изложба....

“Животът на моето поколение претърпя много превъплъщения. Ние помним убитите партизани по площадите, простреляните при опит за бягство след девети септември, помним атомните бомби и Чернобил. И до днес светът се тресе от войни, от недоразумения, от конфликти и много човешки трагедии.

Аз съм част от този свят и той сформира моя начин на мислене. Моето мирозрение определя позицията ми, как да чета уроците на преди мен живелите. Аз имам своите изкушения, грехове и предпочитания в живота и в изкуството.

Всички дължим нещо на нашата интелектуална традиция, а също и на онова, което сме използвали от световната съкровищница.

Длъжник съм на старите елини, които създадоха един несъществуващ божествен свят, който трябваше да бъде пример за смъртните. Длъжник съм и на Пикасо, на Шагал, на Дали, на Вилфредо Лам, на Уитман, на Лорка...

Сигурен съм, че всеки нормален човек може да се научи да рисува. Възможността обаче да се извикат образи от нищото, носители на необикновена извисеност и духовност винаги ме е респектирала. Вероятно за изкуството е необходима не само рутина, а и още нещо, което ние обикновените граждани на Земята не притежаваме.

Веднъж моят учител Дечко Узунов сподели: „Аз никога през живота си не съм нарисувал труп. Животът има нужда от красота...”. Това е една позиция, която уважавам.

Но има още нещо. В този разбунен свят, в този океан от недоразумения, на мен ми е трудно да бъда безразличен.

Тези негативни енергии ни облъчват ежечасно. Аз съм облъчен и не можах да се дистанцирам.

Не съм убеден в истинността на формулата на Достоевски, че „Красотата ще спаси света”. Повече от век от неговото пожелание, светът едва ли е станал по- спокойно място за живеене.

Изкуството трудно може да бъде преграда срещу злобата, завистта и резигнацията. То е много нежно, в сравнение с тях, но то може да ни разкрие какво е нужно, да бъдем по-извисени и по-добри."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase