Киборг в екзистенциална криза с "Дух в броня"
Темата за изкуствения интелект и неговата двойнствена природа отдавна е похитена от киното, а режисьорите се надпреварват да представят сюрреалистичните си идеи и хрумки още от "Метрополис" на Фриц Ланг и "Франкенщайн" на Джеймс Уейл.
Именно синтетичния индивид е в центъра и на новия филм на Рупърт Сандърс "Дух в броня". Продукцията е вдъхновена от манга анимето на Масамуне Широу "Кокаку Кидотай", появило се през 90-те години, следващо похватите на фантастичния жанр и по-специално киберпънка и успяло да омагьоса и западната аудотирия. Като сред най-вдъхновените са братя (днес сестри) Уашовски с "Матрицата".
Сандърс ( "Снежанка и ловецът") прави реверанс към оригиналния сюжет и ни отвежда във футуристично бъдеще, където машините са по-често срещани от хората. Главният герой е Майора (Скарлет Йохансон), свръхсилен хибрид между човек и киборг, намиращ се в екзистенциална криза.
От една страна образът на Йохансон строго следва указанията да се бори с престъпни умове, можещи да спамят с виртуални вируси, убиващи в реалния живот. Същевременно е завладяна да търси миналото си, когато е била съвсем обикновен индивид.
Докато материята й се разпада, става невидима и е неподвластна на гравитацията, образът й напомня на женски еквивалент на "Терминатор". В същото време Майора изпитва душевни терзания, поставяйки общочовешки въпроси за съхранение на духовни ценности и идеали.
Макар и да не притежава толкова философски пластове, колкото има в продукцията на Широу, "Дух в броня" влиза със смела заявка за достоен представител на жанра си, съчетавайки визуална смелост с постмодернистични и постхуманни търсения.
Атмосферата е пленително запълнена от плуващи във въздуха риби, лееща се бира, мощни возила и виртуални образи на хора и сгради, показващи какво ни чака в не толкова далечното бъдеще, когато всички ще предпочитаме да сменим черния си дроб за по-съвършен, който ще ни позволява да пием повече алкохол в баровете.
Сандърс противопоставя подобрената синтетика с човешката воля, слива границата между виртуално и реално и осъжда експлоатиращото отношение на мегакомпаниите върху отделния човек. Също така поддържа динамично темпо, запълнено с мощни престрелки, атрактивни бойни сцени и може да се похвали с добро ниво на диалозите.
Във филма има яркоизразени второстепенни персонажи като този на Такеши Китано (Дайсуке Арамаки), на Жулиет Бинош ( д-р Олет), на Майкъл Пит (Кузе) и на Пилу Асбек (Бато и Каори Момой).
Все пак римейкът е лишен от мъдростта на оригинала, търсещ повече въпроси, отколкото отговори, следвайки същността на човешката душа в нейната дълбочина и трудна определимост. Сандърс прави обратното. Във филма му всичко изглежда прецизно ясно, сякаш надявайки се зрителите послушно, като роботи, да попият видяното.
Колкото до игралния филм,ще си изградя мнение чак след като го изгледам.Дано не е лишен от съдържание,като 98% от филмите на днешно време!
Не знам кой превежда заглавията от английски на български,но понякога са меко казано неудачни.Във филма не става въпрос нито за брони,нито за черупки.Гледалите поредицата знаят за какво...
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Кариери | Поверителност | Карта на сайта
Investor.BG AD © 2001-2019 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising |
