Има нещо, по което българите и сирийците си приличат. "Топлината в душите, гостоприемността, любовта към танците и забавленията", обяснява Даян Шаер – писателката, чиито родители са българка и сириец. Различават се пък в традициите.

Тя представи двете си книги във Варна. "Има ли места в Рая?" е разходка из мирна Сирия. Книгата води героите ръка за ръка из градове и места. Заедно разкриват истории и тайни, потапят се в екзотиката и магнетичността на тази държава, но и заедно извървяват пътя на войната. Виждат отблизо болката, смъртта, загубата. След това книгата отвежда читателя през моста на бежанеца, за да се озоват именно в България. Книгата е като едно красиво цвете, което комбинира в себе си два свята. Вдъхновена е от истински хора и истории и затова е любима на читателите.”, отбелязва авторката.

С втората си книга решава да разнообрази формата и пише нещо като литературно интервю, в което описва един ден, прекаран с изключително интересна и смела арабка. Тя също се превръща в бежанка, за да спаси трите си дъщери и за да им осигури спокойствие.  В нейния разказ думите й са напоени с мъдрост, любов и красота. Сега в дома й, в Алепо, който е останал празен, живеят три други семейства, които са изгубили покрив над главите си. "Мисля, че това са историите над които трябва да акцентираме - силният дух, любовта към ближните, смелостта, която идва в трудните моменти. Това са нещата, които ще дадат сила на читателя, когато чете. Ще го вдъхновят да живее.", казва още Даян.

Тя сподели пред Информационна агенция "Черно море", че човек като нея може да се каже, че има две родни страни. "Чувствам се като един мост, който съчетава в себе си двете родини. Това е голямо богатство. Всеки човек, който е роден в смесен брак може да усети магията на двете култури, които се намират у него и да намира своя пристан, когато има нужда – ту на едното място, ту на другото."

Шаер не се чувства бежанец у нас. "В моето семейство нямаме бежанци, тъй като всички мои роднини от Сирия останаха там да се борят за нея. Аз съм родена тук в България и въпреки това съм пряко свързана с всичко, което се случва в Сирия покрай моя баща. Въпреки, че в нашето семейство нямаме бежанци, аз реших да пиша именно за тях, защото ме вълнуват човешки истории и съдби."

Даян отбелязва, че в началото бежанците в България са приемани с широко отворени обятия, докато сега е малко по-различно покрай атаките на ИДИЛ. "Все пак аз акцентирам на това, че хора които са избягали от най-страшното  –  а именно войната и имат нужда от помощ–нека им се помогне.", казва тя и допълва -  Може пък един ден ние да се окажем в подобна ситуация... Как бихме  искали да се отнесат с нас? А иначе, за другите, които представляват опасност, трябва да се погрижат властите. Те си имат своите методи и начини.

Писателката вярва, че един ден Сирия ще успее да се възстанови. По думите й, страната е доказала, че е изключително силна държава, точно защото не падна през всичките изминали години, докато трае този външно натрапен конфликт. "Сирия е много устойчива и пази в себе си мъдростта на вековете. Тя сега стъпва на краката си и всички там участват усилено в нейното възстановяване, в което аз истински вярвам. Скоро, съвсем скоро, всеки който се запленил по историите в "Има ли места в Рая?", ще има възможността да пътува до нея и да усети всичко онова, което съм написала. И сам да запише своята история по нейните улици..."

В спомените й преди войната обикновената сирийска жена е модерна и образована, пази традициите си и не  е забулена. "Това е първото нещо, с което човек асоциира Сирия, но преди войната тя беше много модерна и напреднала. Освен в Дамаск и то частично, бурките като цяло бяха "излезли от мода" така да се каже. Сирийската жена много подробно съм я описала в "На моята майка Сирия", когато се срещам с арабката, която интервюирах. И все пак, моите впечатления са, че сирийките са много красиви и поддържани жени. За тях гримът е техния израз на индивидуалност и женственост.

Когато бях в Сирия се научих как да се гримирам, как да танцувам, как да съм жена. Там нежният пол имат изключително изявени женски стойности, които се усещат във всичко което правят, тъй като те се занимават предимно с женски работи, докато тук в България жените сме всичко - понякога и от части мъже и вършим много повече неща."

За авторката религията е важна, за да се чувстват хората свързани с Бог, но също така, в ръцете на погрешните хора, тя се използва, за разединение на народите. Религията трябва да е нещо хубаво и всеки да я прочита със сърцето си както я разбира. Дали е Бог, Аллах и Буда, важно е да имаш вяра, а не какво е името й.
По думите й, днешните войни се водят, защото много държави имат изгода от това.

А що се отнася до това къде Даян открива Рая, то за нея той е в сърцето, което обича. В семейството. В дома. Там където усещате най-силно да тупти - там е Рая.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase