Бивш банков обирджия за кражбата на века: Предупредих "Лувъра", че бижутата са в опасност

Преди няколко години Дейвид Деклос, бивш банков обирджия, превърнал се в стендъп комедиант, беше поканен от Лувъра да участва в подкаст в Париж за обир на бижута, извършен в най-посещавания музей в света през 1792 г. Програмата беше записана в Galerie d'Apollon, мястото на престъплението. След като приключиха, той разгледа стъклените витрини, пълни с френските кралски бижута и други ценни предмети, само на няколко крачки от големите прозорци с изглед към Quai François Mitterrand, оживена улица покрай река Сена.

„Бижутата, които се излагат, истински ли са?”, попитал Деклос, че е попитал служителка на музея. Той останал шокиран, когато чул, че са истински.

„Казах й, че това е много рисковано, но тя ми показа всички мерки за сигурност на вратите. Тогава попитах: „Ами ако някой влезе през прозорците?”, но тя отговори, че това се случва само във филмите”, разказва той пред The Times днес. 

Деклос, който вече повече от десетилетие води почтен живот, си спомни за този разговор, когато в неделя чу новината, че два века по-късно същата зала отново е била обект на кражба – и осем предмета на стойност около 88 милиона евро са били откраднати от колекцията с кралски бижута.

Самата дързост на обира, който отне само няколко минути, предизвика смесица от шок, ужас и не малко подигравки във Франция. Той напомняше на първия епизод на „Лупен“, популярен сериал на Netflix, в която Омар Си, в ролята на съвременното превъплъщение на едноименния френски джентълмен крадец, открадва колие, носено някога от кралица Мария-Антоанета.

Няколко дни по-късно Декло е в сърцето на Лувъра с екип на Times, за разкаже за катастрофата през погледа на (бивш) крадец. Вратата на Galerie d'Apollon е здраво затворена, а служителите не желаят да говорят.

Дескло е израснал в бедност в Каен, Нормандия, и на седемгодишна възраст започва да краде храна за семейството си, преди да премине към кражби. В крайна сметка той се насочва към универсални магазини и банки, като се специализира в справянето с алармени системи. В един от най-дръзките си обири през 1998 г. той и съучастниците му прекарват четири месеца в копаене в канализацията на Каен с цел да стигнат по Коледа до трезора на местния централен офис на Société Générale.

Сега той се занимава със стендъп комедия: най-новото му сценично шоу е Hold-Up, автобиографичен мюзикъл с участието на рап артисти, а в момента работи върху втория том на автобиографията си.

Един от служителите на Лувъра разпознава Деклос, който през последните дни след обира споделя опита си в телевизионни токшоу програми, и му иска автограф и селфи. Те са съгласни, че крадците трябва да са посещавали стаята, вероятно няколко пъти, за да проучат мястото.

„В момента целият свят ни се смее“, оплаква се служителят.

В неделя, в 9:35 сутринта, половин час след отварянето на Лувъра, двама от бандата, облечени в жълти жилетки с висока видимост, влизат в Galerie d'Apollon от балкона, след като се качват от улицата с подемник, монтиран на камион с платформа, и разбиват прозореца, потвърждавайки опасенията, изразени от Деклос преди години – с ъглошлайфове. Нападателите прорязват витрините. Двама служители се опитават да ги спрат, но се оттеглят, страхувайки се, че са въоръжени.

Хващайки плячката си, крадците излизат от стаята в 9:38 ч., слизат обратно с подемника и избягаха с два мощни скутера TMax, управлявани от двама съучастници. Секунди по-късно пристигна полицията с включени сирени.

Охраната на Лувъра – или по-скоро липсата й – оттогава е подложена на интензивен контрол. Френските кралски бижута изглежда са били лесна мишена в сравнение с британските им еквиваленти, които са много по-голяма и по-ценна колекция, съхранявана в Jewel House в Тауърът на Лондон, под постоянна въоръжена охрана и зад бронирано стъкло в специално проектиран трезор.

По време на болезненото разпитване в сряда от комисия на френския Сенат, Лоранс де Карс, директорът на Лувъра, призна редица пропуски на фона на оплаквания от страна на персонала, че предупрежденията им за проблеми със сигурността са били игнорирани. Един от най-сериозните пропуски беше фактът, че имаше само една външна камера, насочена на запад, а не към балкона, който е послужил като вход и изход за крадците. Другите пропуски са изброени подробно в поверителен проект на доклад на Cour des Comptes, най-висшата одитна институция във Франция.

Помолена да даде предложения как да се предотврати повторение на подобен обир, най-доброто предложение на де Карс беше да се открие мини полицейски участък в Лувъра.

Декло е скептичен по този въпрос, не на последно място поради огромната площ на музея – най-големият в света, с 35 000 експоната, изложени на площ от 783 000 квадратни фута, което прави малко вероятно полицаите да се окажат на правилното място, ако крадците ударят отново.

„Могат да въоръжат полицията, но тогава и крадците ще се въоръжат“, казва той. „Това е като някаква надпревара във въоръжаването.“

В петък останалите кралски бижута са били преместени от Лувъра в Banque de France, на 300 метра разстояние, и поставени в гигантско хранилище на 26 метра под земята, където се смята, че се съхраняват 90% от златните резерви на Франция. От няколко години там се съхраняват бележниците на Леонардо да Винчи, на стойност най-малко 500 милиона лири. Не е ясно кога – или дори дали – те ще се върнат в Лувъра.

Докато истинските бижута остават на показ, те ще бъдат уязвими, смята Деклос. Смята се, че някои музеи и галерии излагат реплики, а не истинските артефакти, макар че това не се признава.

Той смята, че ситуацията се е влошила с подмяната през 2019 г. на старите витрини, които имаха подземия, в които съкровищата падаха в случай на опит за кражба. Новите витрини нямат такъв механизъм, което улеснява крадците да разбият стъклото и да извадят бижутата. Музеят е защитил промяната на витрините.

Деклос предложи, че най-малкото бижутата трябва да се съхраняват по-далеч в сградата, подобно на „Мона Лиза“, а не толкова близо до големи прозорци.

Експертите се опасяват, че осемте предмета са прекалено известни, за да бъдат продадени в настоящия им вид, и вероятно вече са разбити на части. Деклос смята, че крадците ще получат само няколко милиона евро за плячката си, а останалата част ще бъде взета от различни посредници на крадени вещи и други лица по веригата.

Въпреки че са се справили много професионално, четиримата крадци са допуснали някои основни грешки: в бързането си да избягат, те са оставили различни лични вещи, включително мотоциклетна каска и ръкавици, като според информациите са оставили 150 източника на ДНК, включително върху короната от 19 век на императрица Евгения, съпругата на Наполеон III, която са изпуснали на улицата и са повредили, докато са бягали.

„Ако отпечатъците и ДНК не дадат резултат, полицията ще трябва да разчита на информаторите си, за да проникне в мрежите на крадците и прекупвачите“, казва Декло.

100-те детективи, ангажирани с разследването, ще проучат внимателно и камиона, откраднат от компания, която, по стечение на обстоятелствата, се намира в малко градче на име Лувър, в северните покрайнини на Париж.

Декло е оставил този свят зад себе си, след като излезе от затвора за последен път през 2012 г., след общо десет години зад решетките.

Основното му послание, насочено специално към младите хора, е, че престъпността не се отплаща. Това послание се приема добре от властите: той е бил поканен да изнесе представления в много от затворите в страната.

„Вече не дължа нищо на правосъдието или на престъпниците. Сега съм артист.“