Само за първите 10 месеца на 2022 година България е изнесла общо 31 630 тона пресни зеленчуци. Данните са на земеделското министерство и показват, че спрямо същия период през 2021 г. износът е намалял с 30 процента. Вносът на зеленчуци за същия период през 2022 г. е повече от 235 хиляди тона. Става въпрос за картофи, домати, краставици, зеле, моркови, лук и още видове зеленчуци.
А на пазара цените на доматите и краставиците в последните месеци са доста по-различни и високи.
Българските производители са изнесли повече от 11 хиляди тона домати. Повече от половината ни от износа на домати е към Румъния и Унгария. Следват Чехия и Полша. Същевременно ние сме внесли над 75 000 тона домати. Близо 46 000 от тях идват от Турция, останалите – основно от Гърция, Германия и Полша.
Нашите производители са изнесли повече от 4 хиляди тона краставици. Най-големият пазар е Германия - повече от половината от изнесената продукция е към федералната република. Следват Чехия, Румъния и Гърция.
По пазарите у нас най-много са вносните краставици именно от Гърция. От общо внесени 15 хиляди тона, повече от 11 хиляди са именно от южната ни съседка. От Турция сме внесли 1 893 тона, следват Албания и Германия.
„Българското производство в момента е минимализирано. Няма го, има страшен проблем с оранжерийното производство заради високите цени на топлоносителите. Няма вътрешноконкуретни цени, а по трасето има прекупвачи, които увеличават цените. В момента краставиците се внасят от Гърция на 3,80 лева на борсите. Подобна е и ситуацията с доматите. В Турция те се купуват за 1,60 – 2,00 лева. Има нещо леко притеснително – от петък има забрана за износ на турски домат. Според мен това ще доведе до допълнително оскъпяване. Внасяме традиционни за нас зеленчуци. Как стигнахме дотук“, коментира Цветомир Цеков от Национална браншова камара "Плодове и зеленчуци" пред bTV.
„Поскъпването е високо. Да намериш българско производство на българския пазар, вече е екзотика. Това е резултат от дългогодишна сгрешена политика в цялото ни земеделие. Не е нормално да внасяме 60-80% от продукцията при положение, че сме със средиземноморски климат и се гордеем от десетилетия с конкурентното производство на зеленчуци и плодове. А сме ликвидирали стоки, които водят до висока добавена стойност“, заяви Любослав Костов, старши-икономист от КНСБ.
„Производството намаля. Няма насищане. Оранжериите буквално не засяха тази зима, защото се притесняваха заради високите цени на газа. Мислеха, че няма да могат да си покрият разходите и ще фалират. Когато няма предлагане, какво се случва с цените? Тези тенденции са от години. За да запазиш собственото си производство, е нужна политика на субсидиране. България се включва в такава едва след 2007 г. Получи се обаче така, че българският принцип да се субсидира на декар доведе до огромни изкривявания. Стимулира се зърнопроизводството, а удари тежко зеленчукопроизводството. Трябва да се върнем съвсем в началото, за да станем отново нетен износител“, заяви Богомил Николов от асоциация "Активни потребители".
„Пазарът може да бъде регулиран единствено, ако държавата влезе в своите функции. Има липса на адекватен контрол. Досега защо не са правени проверки“, запита Цветомир Цеков.
Според него липсата на контрол е унищожила българските плодове и зеленчуци. „Кой бизнес без политика и стратегия може да се развие“, попита още той.
„Трябва ни дефиниция за спекула, да се изсветли цялата верига на доставка – от производителя до щанда, да се види цената за логистика, за реклама. И като се видят какви са надценките, потребителят сам ще си направи сметка. Когато се изсветли процесът, пазарът сам ще стигне до по-ниските цени“, каза Любослав Костов.
„Когато нямаш производство, всичко ще е скъпо“, заяви Богомил Николов.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Финансист: Еврозоната няма да увеличи автоматично чуждите инвестиции у нас
Lucid отчита ръст на продажбите и продукцията през последното тримесечие на 2025 г.
Кашкари от Фед: Лихвите може би са доста близо до неутралното ниво в момента
Очаква се антиамериканските настроения да се засилят след инвазията във Венецуела
Само 33% от американците одобряват удара на САЩ срещу Венецуела
Десет риска, които могат да преоформят световната икономика през 2026 г.*
Рецепта за Йордановден: Бобена чорба с пушени гърди
Късмет за три зодии след 5 януари
Домашна разядка от сирене и печени чушки
Следпразничен рестарт: Как да се върнем в ритъм без стрес
Късна емисия
Левски закъснява, а Лудогорец и ЦСКА не спят
Звезда напусна Реал Мадрид и благодари на Карло Анчелоти
Гърция се класира за четвъртфиналите на Юнайтед Къп
Вижте кошмарните статистики на Аморим в Ман Юнайтед
Мач на Реал Мадрид в Европа ще е пред празни трибуни
Левски се чуди как да изгони бек
3 важни поверия за Ивановден
6 задължителни ястия за Ивановден
3 класически рецепти за Ивановден
Седмичен хороскоп за 5 – 11 януари 2026
3 вкусни мезета за Йордановден
Лесна питка за Бабинден
Идва застудяване след два дни
Само 33 процента от американците одобряват акцията на Тръмп във Венецуела
Съдът в САЩ остави Мадуро в затвора поне до 17 март
Близки на загинали при катастрофи излязоха на протест във Варна
Хванаха за ден 22-ма шофьори с алкохол или наркотици
Мадуро пред съда в Ню Йорк: Аз съм невинен и почтен човек
Биолози откриха нов начин за забавяне на стареенето на клетките
Избухнала свръхнова може да е създала условията за появата на живот на Земята
2025 година постави температурни рекорди в различни части на света
Климатичните модели надценяват способността на растенията да поглъщат СО2
Риск от остеопороза: Увеличава ли откритата в костите микропластмаса опасността
Бивш ръководител на марсианската програма на НАСА: 2026 г. е ключова за бъдещето на агенцията