Кой е закоравелият социалист, когото Тръмп предпочита за нов лидер на Венецуела?

Новият временен лидер на Венецуела, Делси Родригес, която се изкачи в йерархията на режима благодарение на антиамериканските си убеждения и пълната си подкрепа за социалистическите идеали, но и на прагматичното си управление на икономиката, сега е под натиск от страна на САЩ да проправи пътя за капиталистическа реформа в страната си.

Това е „по своята същност дестабилизираща“ ситуация, която почти със сигурност ще доведе до по-нататъшно насилие и геополитически риск, каза Бен Роузвел, бивш посланик на Канада във Венецуела и консултант в Catalyze4.

И все пак в неделя вечерта имаше признаци, че г-жа Родригес е отворена за сътрудничество със САЩ, като предложи двете страни да проучат „програма за сътрудничество“, което е знак за отчайващото състояние, в което се намира венецуелското правителство, The Globe and mail.

След като САЩ нанесоха удари по Венецуела в събота и заловиха нейния президент Николас Мадуро, властта беше прехвърлена на вицепрезидента Родригес, когото Мадуро някога похвали като „тигър“.

Нейната привързаност към социализма се зародила още в ранна възраст.

Родригес, заедно с брат си Хорхе Родригес, който е председател на националното събрание на Венецуела, са деца на Хорхе Антонио Родригес, известен леви лидер, който през 70-те години на миналия век е бил замесен в отвличането на американски бизнесмен.

Баща им е бил вкаран в затвора и е починал по време на разпит през 1976 г., когато Родригес е била на седем години.

Нейният мироглед е бил формиран от този епизод и от това, което тя е възприемала като „несправедливостта на капиталистическия прозападен режим, потискащ единствената истинска кауза“, каза Роузвел.

„Това беше огънят в сърцето й, който я превърна в ефективен социалистически политик, и тя се издигна в йерархията благодарение на силата на своята отдаденост на социализма.“

По време на мандата на Роусуел като посланик, от 2014 до 2017 г., Родригес, като министър на външните работи, събираше около 70 посланици във Венецуела в една стая. След това им изнасяше часове наред лекции за политиката им спрямо страната й и прославяше „новия световен ред“ на Русия, Китай, Иран и Северна Корея, който „освободи света от американското господство“.

Родригес обаче проявяваше и прагматизъм в ролята си на министър на финансите и петрола, което привлече вниманието на някои членове на администрацията на Тръмп.

Вследствие на санкциите, наложени от САЩ и други страни, включително Канада, през 2019 г. тя организира серия от пазарни реформи,

като се отказа от контрола върху цените и валутата, позволи използването на американски долари и намали регулациите върху частния сектор.

Въпреки това Тръмп я представи като доброволен, макар и неохотен съюзник, като настоя, че когато държавният секретар на САЩ Марко Рубио първоначално разговаря с нея, тя му е казала:

 „Тя беше доста любезна“, каза Тръмп, „но всъщност няма избор.“

Тръмп бързо отхвърли идеята, че Мария Корина Мачадо, лидерката на опозицията, носителка на Нобелова награда за мир, която многократно го е хвалила, може да замести Мадуро.

„Тя не разполага с „подкрепата или уважението“, необходими за управлението на страната”, каза Тръмп.

От началото на инвазията Родригес изпраща противоречиви сигнали. В първото си обръщение като временен президент тя осъди това, което нарече незаконна инвазия от страна на САЩ, и настоя, че Мадуро е легитимният лидер на страната. След това, в изявление късно в неделя вечерта, тя заяви, че венецуелското правителство е готово да сътрудничи. „Отправяме покана към правителството на САЩ да работим заедно по програма за сътрудничество, насочена към споделено развитие, в рамките на международното право, и да укрепим трайното съжителство на общността“, се казва в изявлението.

Рубио, който също се оттегли от по-ранното обещание на Тръмп да „управлява“ Венецуела, заяви, че американската армия ще запази „карантината“, за да блокира износа на петрол и да принуди правителството на Родригес да се съобрази с изискванията на САЩ.

Кризата поставя Родригес в затруднено положение, като от една страна администрацията на Тръмп изисква от нея да следва заповедите им, а от друга страна, твърдолинейните членове на режима следят всяко нейно движение, „защото са против капитулацията пред САЩ“, заяви Марк Джоунс, професор в Райс Университет, специалист по латиноамериканска политика.

Подкрепяйки Родригес като лидер на Венецуела, администрацията на Тръмп също така беше напълно наясно, че не може „просто да парашутира“ Мачадо, тъй като „това би изисквало значително военно присъствие на САЩ в страната, а това би могло да доведе до катастрофа за САЩ и администрацията на Тръмп“, каза Джоунс. „Тръмп наистина няма друг избор, освен да работи с Родригес сега.“

„Има няколко варианта за развитие на ситуацията, като повечето сценарии вероятно ще доведат до по-нататъшно насилие”, каза Роусуел.

Ако Родригес се окаже Мадуро 2.0, САЩ може да започне втора вълна от атаки, за да я отстрани, каза той.

Всъщност, в неделя Тръмп заплаши г Родригес с съдба, по-лоша от ареста на Мадуро, ако тя „не направи това, което е правилно“, без да уточни каква ще бъде тази съдба.

Всяко действие, което се възприема като умиротворяване на САЩ, може да предизвика борба за власт от страна на военните и паравоенните сили в страната.

Но е възможно и Родригес да е „достатъчно хитър преговарящ“, за да сключи сделка със САЩ, която „засяга само икономическите интереси на близките на Тръмп“, каза г-н Роузвел.