Каква е тайната на дълголетието на Хенри Кисинджър?

Предполага се, че тайната на дългия живот се крие в комбинацията от здравословно хранене, минимален стрес и много физически упражнения. Или поне така казват често здравните специалисти.

Но за всяко правило има изключения. Едно от тях е бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който почина на 100 г. на 29 ноември. Дълголетието му дълго време беше загадка.

Кисинджър бе известен с любовта си към мазните храни. Най-любимите му бяха шницелът и наденичките. А към физически упражнения изпитваше отвращение.

Дейвид Кисинджър, най-голямото дете и единствен син на покойния държавен секретар, определи дълголетието на баща си като “чудо”, пишат от "24 часа".

“Питат ме как съм доживял до 100 г. Не знам. Не съм се стремял към това”, каза в последното си телевизионно интервю през октомври и Кисинджър-старши. Дори и изглеждаше изненадан, че е стигнал до клуба на столетниците.

На теория начинът на живот, който водеше Кисинджър, му е предвещавал ранна смърт. Не само заради липсата на диета и нулевите физически упражнения, но и заради кариерата му, която го излагала на огромен стрес и напрежение.

Според Кисинджър-младши тайната на дългия живот на влиятелния му баща се крие в силата на интелекта и непрестанното мозъчно стимулиране.

“Моят баща имаше неутолимо любопитство, което го караше да бъде силно ангажиран със случващите се процеси в света и не спираше да се опитва да ги изучава и анализира”, твърди Дейвид.

Пандемията не успя да озапти бившия държавен секретар, който успя да завърши последните си две книги. И независимо от напредналата си възраст той продължаваше да пътува. До последно се занимаваше с интернационални събития, участваше и в дебати за технологиите и изкуствения интелект.

“Мозъкът му е огнестрелно оръжие, което идентифицира и се бори с екзистенциалните предизвикателства на деня”, определя Дейвид способностите на баща си.

“Другата тайна на издръжливостта на баща ми е неговото чувство за мисия. Въпреки че е описван като студен реалист, той е всичко друго, но не и безпристрастен”, казва Кисинджър-младши.

“Той вярваше до последния си дъх в понятия, загадъчни за съвременния човек - патриотизъм, лоялност и двупартийност. Болеше го, когато виждаше уродливостта на съвременния обществен дискурс и привидния крах на изкуството на дипломацията”, добавя Дейвид. Кисинджър-младши не е единственият, който изтъква физическите ползи от поддържането на остър ум. Бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид, който през 2022 г. написва заедно с Кисинджър книга за изкуствения интелект, казва, че бившият държавен секретар никога не е спирал да работи, което според него го е поддържало жив.

“Работеше по-усилено и от 40-годишните. Ставаше рано сутрин и не се спираше по цял ден. Вечеряше с жена си и семейството и продължаваше със задачките до късно вечерта”, разказва Шмид.

Според Томас Пърлс, директор на проучването New England Centenarian Study на Бостънския университет, САЩ, достигането до 90-годишна възраст е резултат от 30% гени и 70% начин на живот.

“Ако сме на 110 г., това вече е комбинация от 70% гени и 30% начин на живот”, обяснява той. “Генетиката играе най-голяма роля за стареенето и дълголетието”, смята д-р Джей Олшански, научен сътрудник в Центъра по стареене към Чикагския университет.

“Никой не може да живее толкова дълго, освен ако не е спечелил генетичната лотария при раждането си... Не всички рискови фактори действат по един и същи начин при всички”, добавя той.

“Като цяло хората, които не пушат и се хранят здравословно, живеят по-дълго и са по-здрави. Ако само можехме да знаем на по-млада възраст дали попадаме в категорията на хората, които могат да живеят дълго с предизвикателни рискови фактори - мнозина биха променили начина си на живот в съответствие с това”, убеден е д-р Олшански.

Майката и бащата на Кисинджър - Пола и Луис, умират на 97 г. и 95 г.

Бившият секретар е роден като Хайнц Алфред Кисинджър през 1923 г. в малкото градче Фюрт, което се намира в Северна Бавария, Германия. Средната продължителност на живота на хората, родени във Ваймарската република по това време, е в диапазона от 42 до 56 години.

Кисинджър, който е евреин, бяга от нацистка Германия и се премества в САЩ със семейството си през 1938 г. на 15-годишна възраст. По това време в САЩ средната продължителност на живота на мъжете е 62 години.

Три десетилетия по-късно, през януари 1969 г., президентът Ричард Никсън назначава Кисинджър за съветник по националната сигурност. През септември 1973 г. става държавен секретар и е на този пост до януари 1977 г.

Преди двадесет години Кисинджър се присъединява към “супервъзрастните” - групата на хората на 80 и повече години, които остават когнитивно неувредени и като цяло здрави. Тези “супервъзрастни” не е задължително да следват начина на живот, препоръчван от лекарите, като здравословна диета и физически упражнения, но въпреки това те запазват бистротата на умовете си.

Здравните специалисти предполагат, че на продължителността на живота влияят и други фактори - силни социални връзки, ежедневни занимания и навици.

Според неотдавнашно проучване възрастните хора, които са били посещавани от роднини и приятели веднъж месечно, живеят по-дълго от тези, които са имали по-малко срещи с любимите си.

Изследвания на хората, живеещи в т. нар. сини зони - райони по света с по-ниски нива на хронични заболявания и като цяло с по-здрави жители, които стигат до 90-годишна възраст и често надхвърлят 100 години - установяват девет навика, за които се твърди, че са най-важни за дългия живот.

Сред тях са: включването на физически упражнения и активност в ежедневието, чувство за цел, намален стрес, спиране на преяждането, растителна диета, умерена консумация на алкохол, вяра, фокусиране върху семейството и взаимоотношенията и широк социален кръг.

Въпреки че Кисинджър не е роден и не е живял в регион, определян за “синя зона”, той е следвал някои от тези практики - най-вече чувството за целеустременост.

Д-р Олшански определя тези фактори като “интересни и незначително значими”, но според него “изборът” на дълголетници за родители е най-големият шанс на едно дете да достигне дълбока старост.