Петковден е

На 14 октомври църквата почита преподобна Параскева, или Петка Българска. В народните представи св. Петка е лечителка и пазителка от болести.

В тракийските земи около Петковден се извършват най-масовите есенни женски жертвоприношения, наричани “Кокоша черква”, “Кокошин курбан”, “Божи дух”, “За лелино здраве” или още “Наместник”.

В уречения ден - понеделник, а по-често в събота преди празника, всяка стопанка занася черна кокошка на определено място, смятано за свещено.

Най-често това е висока могила до селото, поляна с вековни дъбове или брястове, извор или стар оброчен каменен кръст. Възрастна жена, вдовица или момче, което още не е станало ерген, коли черните кокошки така, че кръвта им да изтече на едно и също място.

Главите на птиците се нареждат една до друга, обърнати на изток, към изгрева на слънцето. С кръвта от закланите кокошки замесват тесто и изпичат специална обредна погача, която се освещава в черквата и после се
раздава на присъстващите на обичая жени.

Кокошките варят в казан с ориз или зеле и после този курбан се изяжда от жените на трапеза, наредена направо на земята.

Света Петка е родена през XIII век в тракийския град Епиват на Мраморно море в семейството на заможни българи. Светицата отрано проявявала състрадание към бедните и желание да се посвети на Господ.

След смъртта на родителите си тя раздала имуществото им на сиромасите и се оттеглила в малък храм в Иракли, за да служи на Бога. След пет години отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина, след което заживяла отшелнически живот в Йорданската пустиня.

Малко преди смъртта си, на преклонна възраст, се завърнала в родния си град. По време на царуването на Иван Асен Втори през 1238 г. мощите й били пренесени в старопрестолния Търновград.

След падането на българската столица под османския ятаган мощите на св. Петка Търновска били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма “Три светители”.

В народните представи Петковден е един от празниците, които бележат завършека на лятото, началото на зимата и края на земеделския и животновъден годишен цикъл. Затова народът казва: “На Петковден ралото да ти е под стрехата”.

На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари. На много места в събота преди Петковден се отбелязва Петковска задушница.