В предизборната кампания програмите на партиите сякаш остават скрити. Какво от вашата искате да бъде чуто?

Това е най-странната предизборна кампания, която съм виждал – спорове дали да има диспут и защо не се е състоял, изясняване на отношенията между отделни участници в кампанията и нито едно запомнящо се послание от страна на така наречените основни партии, липса на съдържателна политика, на сблъсък на идеи, изолиране от дебата на по-малките участници в надпреварата. Такава кампания не дава възможност на българските избиратели да направят информиран избор. А хората искат да чуят какво е според различните партии бъдещето на нашата икономика, какъв е ресурсът за социална политика. Сега всеки обещава всичко, но без да каже откъде какво ще се вземе. На този демагогски фон ние се стараем да се отличим с конкретни и прагматични решения.

За нас е от първостепенна важност държавата да възобнови активното си участие в икономическия живот на страната. За тази цел в нашата програма е залегнало създаването на държавен инвестиционен фонд, който ще инвестира в предприятия в стратегически високотехнологични отрасли на принципа на публично-частното партньорство. Така в течение на няколко години ще може да се преориентира профилът на икономиката ни към по-висока добавена стойност, а оттам да се даде възможност и за растеж на доходите.  

За нас от първостепенна важност е и промяната на данъчната система, премахване на плоския данък върху доходите на физическите лица и замяната му с по-икономически издържаната и социално-справедлива плавна прогресивна скала с необлагаем минимум. По такъв начин, 90 % от българите ще плащат същите или по-ниски данъци.

Един от най-сериозните проблеми пред страната е демографската криза. В защита на това от коалиция „АБВ-Движение 21“ предлагаме през втората година майчинството да се изравни с текущия размер на минималната работна заплата. Също така ще насърчаваме майките към връщане на работното място като идеята е те да вземат пълния размер на майчинството за първата и втората година, заедно със заплатата, ако се върнат по-рано на работа. Въвеждането на семейното подоходно облагане е една от стъпките в нашата управленска програма, в отговор на обстоятелството, че 600 хил. българи са работещи бедни, а 30% от децата са в риск от бедност. За децата АБВ иска безплатни детски градини и ясли, по примера на въведената вече такава практика от някои кметове на АБВ.

Болезнен за България е проблемът с ниските доходи на работещите и покупателната способност на населението. Сред мерките, които предлагаме са: въвеждане на по-ниски ДДС ставки за лекарства, учебни помагала, бебешки храни и други стоки от първа необходимост.

Изключително важно е да спрем да се отнасяме към здравето като към стока. Болниците, от търговски дружества, трябва да бъдат преобразувани в специална категория юридически лица – лечебни заведения. По малко пазар е необходим и в образованието - на първо място премахване на финансирането на частни училища с държавни средства. Това са само част от проблемите, които поставяме и решенията, които предлагаме.

Основните партии акцентират на обещания за по-високите доходи за учители и пенсионери. Вие залагате ли на това? А на облекчения за бизнеса и работодателите?

Бедността в България е умопомрачителна и затова е необходима целенасочена политика по доходите. Един от приоритетите на АБВ за следващите 4 години е поетапното увеличение на минималната работна заплата, която да нараства с около 10% годишно и от 460 лв. да стигне 700 лв. - темп, напълно постижим за нашата икономика. Едновременно с това ще въведем по-висока минимална работна заплата за висшисти, които работят на позиции, изискващи висше образование.

На следващо място поставяме повишението на пенсиите на възрастните хора чрез тяхното индексиране на база осъвременен осигурителен доход.

Наясно сме обаче, че няма как да има фунционираща икономика без работещ бизнес. Затова имаме и редица мерки в негова подкрепа, основно насочени към редуциране на административното бреме, големия брой лицензионни и съгласувателни режими, въвеждане на разходопокривен принцип при таксите, които плаща на държавата, реално въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие на  и т.н.

Предлагаме също така прагът на задължителна регистрация по ДДС да се вдигне от 50 000 на 100 000 лева, което ще облекчи малките фирми от бюрократична тежест и ще им даде ценово предимство пред по-големите им конкуренти.

Остро стои въпросът за прозрачността и равнопоставеността при възлагането на  европейски проекти и обществени поръчки. Затова ние предлагаме да бъде създаден единен държавен орган, който да администрира всички обществени поръчки за суми над 100 000 лева, така че всичко да може да се следи много по-лесно и възможностите за злоупотреби да бъдат сведени до минимум. Знаем също какви проблеми има в приватизирани фирми и предприятия във важни отрасли в икономиката на страната ни -  ТЕЦ-ове, ВиК дружества и т.н. Затова ще настояваме за създаване на независим експертен орган и временна анкетна комисия в НС, които да проверят условията и ангажиментите, поети в приватизационните и концесионни договори и дали те са изпълнени. Нещо повече, ние ще настояваме за приемането на мораториум върху приватизационни сделки.

Как си представяте България след пет години?

Каква ще бъде България след пет години зависи първо от нас самите и в това е смисълът на посланията и предложенията, които издигаме в настоящата кампания. Но това зависи и от развитието на процесите в света и особено в Европа, които ще окажат пряко въздействие върху развитието на нашата страна. Като привърженик на лявата политическа идеология и политика, бих желал да отбележа следното. Една от основните задачи на лявата демократична политика е да предложи алтернатива на неолиберализма, нещо което тя дълги години не успяваше. Появата на нови леви партии, включително „АБВ“, е не само естествена в тази обстановка, тя е изключително важна, за да се ограничи все по-нарастващото влияние на транснационалните корпорации за сметка на националните държави и техните граждани. Важна е и като алтернатива на популистките десни партии, които наложилият се центристки консенсус изтласка на авансцената като единствени борци срещу статуквото и изразители на народната воля. Но те не осигуряват избор между реални алтернативи. Това, което ни е нужно днес, е някаква форма на лява политика, която без да отстъпва от ценностите на традиционната социалдемокрация,  но скъсва с неолибералния й период от последните десетилетия и се опитва да реализира тези ценности в една нова ситуация на четвъртата индустриална революция, променяща радикално ролята на социалната структура на обществото, водеща до бърза роботизация и автоматизация и тресяща от конфликти съвременния свят. В тези условия ще скъсаме решително с либералната мантра, че държавата няма място в икономическия живот на страната, но същевременно отчитаме функциите й в днешните свръхиновативни и бързо променящи се икономики, предполагащи и нов тип гъвкави отношения между държава и пазар.

Европейският съюз обсъжда разделение на общността. Каква е вашата позиция по дебата “Европа на две скорости“?

За мен позитивният смисъл в предложените пет възможни сценария на Юнкер за бъдещето на ЕС, е отварянето на един реален дебат между държавите членки. За никого не е тайна, че в сегашната му форма съюзът е пред колапс – от неуспешни общи политики до спад на доверието в институциите на ЕС, в частност от страна на гражданите на държавите членки. Сценариите, които е описал г-н Юнкер в Бялата книга, не са нито задължителни, нито препоръчителни. В крайна сметка, ако ЕС трябва да се променя, тази промяна трябва да настъпи по линия на задълбочаване на интеграцията и солидарността, отколкото обособяването на няколко „скорости” на развитие на Европа.

Тук България се озовава в патовата позиция да се е самоизолирала напълно от всякакви подобни дебати за бъдещето на ЕС и нейното място в него. В продължение на години тя предпочете да защитава позицията „каквото кажат началниците“ и практически остана да си говори сама. Сега в тази общоевропейска дискусия, която предизвиква Жан-Клод Юнкер, е от фундаментално значение страната ни да не остава безгласна буква. Несъмнено процесът по преориентиране ще е продължителен и ще премине през много етапи, но нито един от тях не трябва да бъде подценяван. Ако България не защитава своите стратегически интереси, включително регионални, защото позицията ни от такава перспектива е особено важна, рискува да загуби страшно много. Да се превърне от периферия, в „периферия на периферията”, да се върне в историческото си състояние на балканска буферна зона на Европа – от икономическа, отбранителна и всякаква гледна точка.

И стигаме до основния въпрос: Необходимостта в страната ни да започне една открита политико-експертна дискусия, която да формулира ясно позициите и интересите на България. Ясно е, че нито един от петте варианта на г-н Юнкер в чистия си смисъл не ни „урежда”. Но за да намерим своя баланс между тях, страната ни трябва да започне да говори със собствен, единен глас – на политическите сили и на обществото – за общите национални интереси на България. И този дебат би следвало да започне веднага.

Ще се промени ли Европейският съюз след излизането на Великобритания? Как могат да бъдат защитени правата на българите там?

Вярвам, че решението на Великобритания за напускане на Европейския съюз не е отричане от ценностите, които тя споделя, не е опит да се отдалечи от своите приятели и съседи или да навреди на ЕС или на която и да било от неговите страни членки. Удовлетворен съм от уверението, което британската страна дава, че ще продължи да бъде надежден партньор, желан съюзник и добър приятел, че напуска Европейския съюз, но не напуска Европа. Не можем обаче да си затваряме очите за факта, че Brexit е директен резултат от провала на европейските елити да отговорят на очакванията на хората в областта на икономиката, социалната сфера и сигурността. Силно се надявам Брюксел да си извади необходимите изводи и да не отговаря на тези процеси единствено с кухия слоган повече Европа или пък да официализира различните скорости. Повече солидарност и равнопоставеност между държавите членки е ключът.

От своя страна, мога да изразя единствено симпатия към суверенния избор на народа на Великобритания, който не подлежи на оспорване или недобронамерени коментари. Искрено се надявам, че Великобритания ще продължи да дава подслон, възможности за препитание и развитие, за разгръщане на продуктивния потенциал и творчески способности на хилядите българи, които се обучават и работят там. Вярвам, че техният личен принос към просперитета на британското общество и добронамереното отношение към тях на страната-домакин ще бъдат и занапред най-силната гаранция за продължаващо приятелство и възходящи отношения между България и Великобритания. Оставаме силно заинтересовани също от развитие, макар и в нов формат, на сътрудничеството в областта на бизнеса и технологиите, на образованието и науката, на сигурността и отбраната, на всестранните контакти между гражданите на двете страни.

„Турция и Европа“, „Турция и България“. Какво трябва да е поведението на България в контекста на тези дебати?

Партиите в България трябва да се обединят около позиция, категорично осъждаща намесата на Турция в изборния ни процес. Държавният глава трябва да свика съвещание, на което да се приеме такава позиция, която да представим в Европейския съюз и поискаме обща реакция на всички подобни посегателства, които редица европейски страни вече изпитаха, а други не са предпазени от бъдещи такива. Ето един въпрос, по който сега трябва да проработи европейската солидарност.

Конкретно в нашия случай, турският посланик за пореден път си позволява да се намесва директно и грубо във вътрешнополитическите процеси в страната ни. Действията му отдавна надхвърлят добрия тон на дипломацията и вредят на добрите отношения между страната ни и Република Турция. Турската страна би трябвало да го изтегли от България, ако не, той трябва да бъде обявен за персона нон грата. Същевременно българските специални служби и прокуратурата трябва да преценят дали няма нарушаване на българското законодателство и конституция и заплаха за националната сигурност на страната, и ако това се потвърди - да се обяви партия ДОСТ за противоконституционна и да се отнеме регистрацията й. Следващи стъпки са промени в закона за политическите партии и закона за вероизповеданията, за да се пресече възможността явлението ДОСТ да се появи отново в бъдеще.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase