Мигове от предстоящия X Factor. Снимка: X Factor

123456

Маги Халваджиян е продуцент на музикалното шоу X Factor. В четвъртия сезон, който стартира след броени дни в ефира на Нова тв, той поема и нова роля - да бъде жури. Какво ще се случва, какво се случва с талантите от предишни издания, защо толкова се мразим, за политиката, която ненавижда, убиец на мечти ли е X Factor или феномен, който вади на показ българския талант - за всичко това той говори пред Dnes.bg.

Тази година освен продуцент сте и част от журито на X Factor. С какво ще бъде по-различно за вас и защо въобще приехте?

По-шизофренично е за мен. И все още си задавам въпроса: Защо се навих? Защото да си жури в X Factor е изключително времеемко и много тежко, в сравнение с като в "Две капки вода" и "България търси талант". Отговорностите са доста по-големи. Обадиха ми се от телевизията и ме поканиха да бъда жури и в първия момент отказах категорично, защото това ще повлияе на другата ми работа. После говорих с хората от екипа, обсъдихме го, а и те заявиха, че с мен в журито ще им е много по-лесно. Защото работата между екипа и журито е доста натоварена и напрегната. Журито си има собствени виждания, собствено мнение, което може да се разминава с това на екипа - и по отношение на участници, и при подбор на песните. И това е нормално, обсъждали сме го и с консултантите на шоуто от Англия. Даже по някой път се стига до тежки конфликти. Сега съм нещо като мост между жури и екип. Дотук говорим за отговорности, но ще кажа и какво ме провокира. Мога да бъда полезен на тези хора - опитвам се да променям мисленето им, да бъдат победители. Защото обществото не приема смачкани хора. Няма как да се развиваш и да вървиш напред ако не си вярваш и нямаш самочувствие. Дори когато преподавам в университета и чета лекции се опитвам точно това да правя.

Доколко шоуто е в крак с нашия т. нар. шоубизнес?

В крак е. Големият въпрос е какво се случва с талантите след края на предаването.

Именно това е една от основните критики - че нищо не се случва...

Ще започна от там, че нас ни сочат за пример на семинарите на екипите, които реализират X Factor в други държави, точно в тази насока. Никъде по света толкова много хора, включително и отпаднали, на по-ранен етап, не са издавали песни и не са имали клип. Ето в Англия - победителят от миналата година го няма, не прави нищо. А това е Англия, където само в Лондон идват на кастинг 20 000 човека. А какво остава за малка страна като нас. И въпреки това при нас има развитие и давам пример. Жана и Рафи не спират да работят. Проблемът в България е, че няма концертен живот. Няма и за големите звезди. А хората смятат, че като нямаш концерт в "Арена Армеец" не работиш. Рафи има 10-15 участия всеки месец, което и утвърдени изпълнители не могат да постигнат. Друго нещо - хонорарите на излезлите от X Factor са съпоставими с тези на доказани изпълнители. А ако някой изпълнител от шоуто изчезне от полезрението ни причината трябва да се търси и в тях.

Какво най-често им пречи на тези таланти?

Да си известен е изключително тежко бреме, много от тези хора не са подготвени психически за това, което ще им се случи. Трябва да имаш характер и борбеност, защото е тежка отговорност. Голяма част от тях не могат да понесат славата към която са се стремяли. Вече не разполагаш с времето си, трябва да работиш двойно повече, да ходиш на участия, да правиш песни и се оказва, че не могат да се справят. Идва и жълтата преса, която им създава нови биографии и не могат да издържат на напрежението. Хората, които успеят да преодолеят трудностите се налагат и те са били способните в шоуто.

Тази година за първи път има награда, защо?

Решихме, че тя ще им помогне след завършването на шоуто. Да, няма да можем да въздействаме как да бъде изхарчена, защото победителят ще я получи кеш. Но тази награда ни накара и нас - журито, да мислим по малко по-различен начин. Когато даваш на някого пари и се надяваш той да ги вложи отговорно в развитието на кариерата си, а не да си купи една кола, тогава много внимаваш с какви характери си имаш работа и кого пускаш напред. Един безотговорен, мързелив, макар и талантлив човек, ми е ясно какво ще направи с парите. Както и какво ще направи със своята кариера, защото се е случвало много пъти пред очите ми. Като жури търся характери, търся хора, за които сцената е всичко. То се усеща - когато запее и после разговаряш с такъв човек ти става ясно, че той иска да върви напред и музиката е неговия живот. Такива търсим. Тази награда от 50 000 лева затегна още повече цедката.

Покрай новата песен на Славин имаше много похвали и критики. Той си създаде образ на рокаджия, но и двете му нови песни са далеч от твърдия рок. И характеризираха шоуто като "Убиец на мечти"...

Ако X Factor е убиец на мечти как така само последните месеци седем-осем човека извадиха нови песни, клипове и работят? "Вирджиния" работи с хората, които искат да се развиват. Ако те мързи, ако ще и световен продуцент да ти застане зад гърба, пак ще бъде едно голямо нищо. Аз не мога да коментирам Славин, защото не се занимавам с неговата кариера, но мога да кажа какво мисля. По принцип рокът и хеви метълът в световен мащаб доста свиха своя мащаб. Америка може би остана последният бастион - защото там има традиции, корени, най-големите звезди са там. В България истинските фенове на тази музика са една ограничена група. Ако Славин изкара твърдо рок парче той няма да има участия. Защото в София и страната подобни клубове се броят на пръсти. В момента единствената рок група, която работи сериозно е Б.Т.Р. А има много добри рок групи у нас, просто нямат поле за изява. Сигурно хората, които обичат тази музика, ще "скочат" на моите думи, но явно не си дават сметка колко са малко. Защото и аз съм един от тях.Тъжно ми е, че нещата много се промениха през последните години. Вече всичко е бизнес. Може да не понасям органически чалга, но какво мога да направя като виждам, че докато има хора, които да й се радват тя ще бъде произвеждана. И се връщам на Славин и решението, което са взели със Саня. Песента пак е рок, но е вкарано в посока, която е смес между рок и това, което младите слушат. Може би ще извадят и "железно" парче, но в крайна сметка всичко се диктува от много малкия ни пазар.

Сам казахте, че пазарът ни е много малък, но в същото време предавания като X Factor постоянно вадят на показ десетки изпълнители всяка година. Няма ли противоречие?

Това е силата на телевизията. Формат като X Factor го гледат 2 млн. души. Проблемът е друг. Ако утре Славин издаде сингъл, колко от тези два милиона ще си го купят? Българинът не иска да си плаща за музика. Даже фенове на Криско наскоро го питали откъде могат да си изтеглят негово парче. Те дори не се замислят да си го купят. Един вид направо задават въпроса откъде да го откраднат. Този манталитет е сбъркан. Затова сме малък и беден пазар, който не може да храни артистите ни. Аплодисментите не мажат филия. Освен да се храни един изпълнител трябва да печели, за да му бъде чиста главата и да твори. Това са неща далеч от нашия пазар.

Да, но шоуто "вади" нови изпълнители, а за тях няма място на масата?

Това е по-хубаво. Когато има голямо количество ще излезе и качеството. Стойностните и добрите ще ги отсее времето, публиката, репертоарът им, характерът им. И от толкова много ще останат трима-четирима, но с качества и амбиции. "За" съм всеки да пробва и опитва.

По време на шоуто сме ставали свидетели как чужди изпълнители се скъсват да ги хвалят. Но така и не достигаме до някакъв пробив на чуждите пазари. Какво не ни достига?

Те ги хвалят, защото изпълняват един световен хит и ги оценяват като певци. За да излезеш в чужбина не можеш да пееш кавъри. У нас има липса на композитори и аранжори, които да направят конвертируема песен - да се слуша и в Италия, и в Англия, и в други страни. Румънците го направиха - хванаха модата, направиха няколко хита и ги изкараха извън страната си. Ние не можем да го направим, не защото сме некадърни. Пък и не всеки продукт може да се окаже успешен. Взимаме за пример Италия. Там 85% от хората пеят и то много добре. Колко италианци продават извън страната си - пак са на пръстите на едната ръка. А това е държава със 68 млн. население. А ние какво искаме, когато сме десет пъти по-малко - да бълваме световни хитове ли?

Не става въпрос за бълване, а за някакъв пробив. Да се види, че става...

Певците ни имат всички качества, но не се е родил хита, който да продадем.

Но нали на победителите от X Factor песните се правят от чуждестранни и утвърдени екипи?

Да, но в Англия на година сигурно се правят един милион песни и само десет стават хит. Въпрос на късмет. А и трябва да се вземе предвид, че тук имаме по-друг манталитет, харесваме малко по-различна музика. Комплексен е проблемът. Колко лейбъла имаме в България? Един, два... Как да се мерят с "Юнивърсъл", "Уорнър", които могат да направят с лансиране хит и някаква средняшка песен? Защо смятаме, че трябва да се мерим с тях? Трябва да си знаем мястото и да не правим по-големи от възможностите ни крачки. Това не означава, че не трябва да мечтаем, напротив! Трябва да се работи всеки ден, но трябва и да сме реалисти, за да вземем правилното решение.

Следите ли какво се случва с участниците от шоуто, които не са сред първите?

Много от тях продъжават да се борят по някакъв начин, други се отказват. Отново опираме до характер.

А не е ли и до възможности?

Сигурно много хора ще си кажат - лесно му е на него да говори от неговата позиция. Включително и от познати съм го чувал. Да, ама аз не съм се родил със златна лъжичка в устата. Минал съм през всякакви етапи сам. Не е имало бариери да ме спрат да правя това, което съм искал. Когато съм имал проблеми не съм се отказвал от мечатата си и съм се борил да снимам клипове, после реклами, предавания, филми. Това е борба всеки ден. Ако не съм имал характер щях да спра до клиповете. Бях стигнал до 20 клипа на месец и изкарвах добри пари. Но имах по-големи амбиции и мечти. Трябва да си готов на жертви и да се лишаваш от определени неща. Оправдания винаги могат да се намерят - средата ни е такава, то всичко е шуробаджанащина, къде ще се бутам там... Тези, които са успели по някакъв начин не търсят вина в друг, търсят я в себе си.

В същото време те трябва да се конкурират с недоразумения като Джорджано?

Това го има навсякъде по света, те са част от цветния пейзаж. Какво значи да се конкурираш с Джорджано? Иска ли някой да бъде на мястото на Джорджано? Тогава защо трябва да се интересува колко участия има? Интернет не трябва да се подценява, има своите герои. С годините станах доста широко скроен и подобни "явления" за мен не са проблем. По-скоро ако съм певец и Джорджано го канят повече от мен, ще се замисля какво да направя аз, за да бъда по-атрактивен. Мисля си, че големият ни проблем е, че се взираме в чуждия успех, мразим и завиждаме за чуждия успех, вместо да впрегнем тази енергия да работим за себе си.

На какво се основава тази омраза?

Не обичат хората успелия човек, защото живеят мизерно. 70-80% от хората не харесват работата си и не се концентрират в нея, не я вършат с любов. И тогава се концентрираш върху другите, мразиш тези, които са си намерили мястото, успяват и са щастливи. Защото ти не си щастлив. Това ни дърпа надолу като нация, защото най-нормалното нещо е да се подкрепяме при успех. Аз съм в асоциацията на продуцентите и когато Нико, Иван и Андрей или Евтим Милошев направят нещо хубаво аз им звъня по телефона и им казвам: "Човече, това е супер. Браво!". Това е единствения начин да се усмихнем, защото живеем в една намръщена държава. Това беше моделът на поведение, наложен през последните 25 години при младите, сред които има най-много хейтъри. Основно те мразят и завиждат, а ние очакваме те да са бъдещето и да водят тази държава напред. Те виждаха едно бързо забогатяване на мутри и престъпници, моделът за успеха у нас е грешен. И затова смятат всеки успял за мошеник, за крадец. Медиите героизираха хора, които трябва да са по затворите, но не са виновни само те. Това е гигантската вина на политиците, защото самите те са или невежи или престъпници. Така че няма как да хвърляме вината само на медиите. А пък впоследствие те станаха на политиците, как да виним хората, че мислят по този начин. Това ги устройва. Когато имаш млади хора без амбиции, без мечти, лумпени - се управлява лесно. Защото им пускаш някакви неща в медиите и те се занимават с тях, а не с политиците, които са в основата на проблемите.

А вас какво ви мотивира да работите в подобна атмосфера?

Не мога да се спра заради такива фактори. Страшно обичам работата си и няма да работя един ден нещо, което не харесвам. Имал съм предложения да работя за "Уорнър" в Италия. Колкото и мазохистично да звучи - обичам България. През последните години малко съм изгубил надежда, че нещата ще се оправят. Ако виждам лъч надежда се боря до последно, но в момента леко ми угасва тази светлина. И то заради хората, които сякаш не желаят да отстояват позицията си. Не може едно правителство да стои на власт и да не си отива, след като осем месеца хората му крещят под прозорците. И накрая вместо заради тази наглост да стават повече - те станаха по-малко. Почвам да вярвам, че самите хора не искат промяната. Наясно, съм че политиците правят всичко възможно да омаловажат подобни неща, да насадят напрежение, лошото е, че успяват. Когато едни хора работят да превърнат другите в една маса овце, мислещите хора имат проблем.

А в същото време си говорим за музика...

Политиката е едно от най-омразните ми неща. Идеалист съм по природа, а такива в политиката не виреят. Там всичко е сделка, хора, които са на коренно различни позиции си стискат ръцете, работят заедно. Уж в името на нещо, а в повечето случаи става въпрос за пари. Аз не ги харесвам, далеч съм от това и си гледам моята работа. И да търся позитивното. С предавания като X Factor и "Като две капки вода" можеш да накараш едно семейство да се забавлява, да забрави за кратко всякакви проблеми, да има усмивки. Трябва да сме по-широко скроени, да се усмихваме повече, надявам се при някаква малка част от хората да успяваме с подобни предавания. Наясно съм, че не може да бъде масово.

Изборът на Криско за съдия в X Factor предизвика доста полемики. Риск ли е неговото присъствие?

И моят избор предизвика полемика. Има хора, които са коне с капаци, защото пишат или се изказват преди да мислят. Все едно да попиташ Саймън Кауел дали може да пее. Той е продуцент. Хората, които откриват звездите са именно продуцентите. Хората, които учат вокално участниците в X Factor не са менторите, а вокалните педагози. Менторът има друга задача, да задава философията. Мислите ли, че Криско не може да я зададе? Този човек ме изненада на един X Factor, когато бе поканен за гост. Той бе първият, който дойде подготвен професионално докрай - с балет, с хореография, специално за шоуто, имаше идея какво да има на видеостените, как да бъде заснето. Криско е железен професионалист, но хората няма как да го познават в тази светлина. Няма случаен успех. Ако на Криско нещата са му се получили, значи той е открил правилната формула за момента. Гледам го какви хора търси по време на кастинга. Този човек може да произведе артист впоследствие, защото знае какво търси пазара и неговата роля е фундаментална. Има мисленето на младите хора, знае какво търси публиката и им го дава. Някой ще кажат, че е краен, текстовете му били еди-какви си... ОК, затова ме има мен. Аз обичам музиката от 80-те години, хармонията. Аз съм този, който смята, че няма музика в момента. Саня има друго виждане. Люси е обиколила много държави, пяла е на стадиони, има платинен албум и смятам, че с опита си ще помогне много на групите. Балансът, който постигнахме смятам, че е много добър.

Нека за финал загатнем какво очаква зрителите в новия сезон на X Factor?

Тази година ще има много интересни образи и характери. Мисля, че това ще е разликата от предишните сезони. На ден гледахме 50-60 човека. От тях 7-8 бяха цветни и интересни, двама-трима пееха безкомпромисно, 20-ина са объркали залата. Тази година си дадох сметка, че има хора, които пеят, но не ми въздействат, други имат харизма и ме грабват, независимо какво пеят. Кастингът тази година е много различен. Тази година участниците ги очаква едно ново предизвикателство - "Шестте стола". То бе предизвикателство и за нас. Защото трябва да отсееш едни хора и когато запълниш столовете да видиш, че има още много добри. И трябва да вдигнеш някого от стола и да го пратиш вкъщи, защото си видял в друг съвсем малко по-добри качества. Това са хората, които отиват в къщите на съдиите. И тогава осъзнах колко талантливи хора са се явили. Мисля, че зрителите много ще се забавляват. Това е шоу за изпълнители, но аз мисля, че е шоу за характери.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase