Демокрацията като трамвай - когато пристигна до целта си, слизам от него!

Ердоган отново встъпи в длъжност като президент. Но вече разполага с (почти) безгранична власт. Той назначава, той уволнява. Съдии, министри, учители. За турската демокрация започва мрачна ера, коментира Гунар Кьоне в материал, публикуван от Дойче веле.

Говори се, че през 1990-те години, още като кмет на Истанбул, Ердоган бил заявил следното: "За мен демокрацията е като трамвай. Когато пристигна до целта си, слизам от него". Ето че 64-годишният Ердоган достигна своята цел. Като нов държавен глава със своя собствена конституция той има почти безгранична власт. Парламентът вече няма да играе почти никаква роля. Защото Ердоган може да управлява с декрети.

Отсега нататък важи следното: Ердоган назначава, Ердоган уволнява. Съдии, министри, учители. Уволнените от него в края на миналата седмица над 18.000 държавни служители явно няма да са последните.

В една редица с Египет и Русия

Турската република всъщност никога не е била кристално чиста демокрация. С обезвластяването на парламента обаче Турция сега се нарежда окончателно в редиците на държави като Египет и Русия. И все пак: днес политическата опозиция в Турция има поддръжката на почти половината турско население.

Ердоган поема голям риск, ако вярва, че със своите поддръжници може да управлява срещу всички останали. Вярно, че той може да уволни всеки либерално мислещ учител и да наложи още повече часове по ислям в училищата. Той може също така да превърне и последните университетски професори в изпълнители на неговите заповеди. Може да прогони от страната западноориентираните напредничави предприемачи и да осигури държавни поръчки за своите довереници.

Ердоган може да продължи да действа срещу Запада, може да накара своите медии да продължат да облъчват народа и да посрещне исканията на кюрдите с още повече насилие. Да, Ердоган може да направи всичко това. Но тогава той няма как да осигури обещания икономически и политически подем на своята страна. Тъкмо напротив. Стремглавото понижаване на стойността на турската лира и галопиращата инфлация са първите предвестници на една дълбока криза.

Освен това изобщо не е ясно как ще функционира новият режим. Ердоган обеща на турците да премахне старата бюрокрация и да я замени с ефективна нова система. Същевременно назначи десетина вицепрезиденти и създаде консултантски институции, чиито компетенции остават неясни. Всъщност Ердоган иска да контролира всичко сам. Той обаче има нужда от сътрудници, които да са способни и на нещо повече, а не само да са съгласни да му се подчиняват.

Да не изоставяме турската опозиция!

Ердоган може да прокара плановете си само с твърда ръка. Ако отпусне юздите само за малко, страната ще стане неуправляема. И Ердоган го знае много добре. Може би затова излъчва и сигнали на помирение - като намерението си да назначава безпартийни експерти на министерски постове. Тези изявления обаче служат само за успокоение на Запада и на чуждестранните инвеститори.

За турските демократи започва доста мрачна ера. Никога досега те не са се сблъсквали с толкова могъщ противник като Ердоган. Въпреки поражението на последните избори обаче турската опозиция скоро ще набере нови сили. А Германия и Европа не бива да я изоставят: ние трябва да продължим да приемаме избягалите от Турция дисиденти и да засилим политическия натиск върху Анкара. ЕС постъпи правилно, като реши първоначално да прекрати всякакви разговори с Турция за разширяване на митническия съюз. Всъщност, и присъединителните преговори могат да бъдат прекъснати. Защото от вчера насам от тях вече наистина няма никакъв смисъл.