Защо руската авиация е по-силна и по-опасна отпреди 2022 г.

Руската въздушна мощ е станала далеч по-опасна и представлява по-голяма заплаха за НАТО, отколкото преди нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., предупреждават експерти по въздушен бой. Войната на Русия в Украйна е предоставила на нейните пилоти боен опит и знания за съвременната война. Русия също така е модернизирала системите и въоръжението си и произвежда повече самолети, отколкото е загубила, като по този начин увеличава общата си бойна мощ.

Джъстин Бронк, експерт по въздушни сили в британския мозъчен тръст „Роял Юнайтед Сървис Институт“, твърди в неотдавнашен доклад, че руските въздушни сили „представляват по-голяма заплаха за западните въздушни сили в Европа, отколкото преди нахлуването в Украйна“.

НАТО трябва да се увери, че е актуализирала своето виждане за руските въздушни сили, заяви пред Business Insider пенсионираният генерал-майор от американската армия Гордън „Скип“ Дейвис, който е бил заместник-помощник-генерален секретар на НАТО за отдела за инвестиции в отбраната.

„НАТО не може да бъде самодоволна с това, което е смятала, че е била Русия като въздушна сила в миналото, в сравнение с това, което е сега.“

Той заяви, че „Русия е по-опасна за НАТО сега, отколкото беше преди войната, поради извлечените поуки“.

Бронк каза, че представянето на Русия в Украйна – включително ранният ѝ провал да постигне въздушно превъзходство и значителните ѝ загуби на самолети – е накарало много политици и военни наблюдатели от НАТО да понижат оценката си за заплахата, която представляват руските въздушни сили (ВКС).

Но това е грешка, каза той, защото „в много отношения ВВС на Русия през 2025 г. представляват значително по-сериозна потенциална заплаха за западните въздушни сили, отколкото през 2022 г.“

Русия е загубила много самолети в продължаващата война в Украйна. Около 130 руски самолета са били свалени или сериозно повредени по време на боевете, каза Бронк, като отбеляза, че неговите оценки се основават на интервюта със западни въздушни сили и министерства, данни от въоръжените сили на Украйна и информация от отворени източници.

Но той каза, че въздействието на тези загуби не е толкова силно, колкото цифрите биха могли да подскажат.

Типовете руски самолети, които са претърпели най-големи загуби – самолети като Су-25SM(3) и Су-34(M), по около 40 от всеки – не са от голяма полза за Русия в конфликт с НАТО. А новото производство е довело до разширяване на общата флота на Русия.

Русия е успяла да произведе повече самолети от моделите Су-35S, Су-34 и Су-30SM(2), отколкото са загубени във войната, каза Бронк, а доставките на други типове самолети също са продължили.

Русия до голяма степен е държала някои от най-добрите си самолети извън бойните действия, както и част от по-добрите си оръжия.

Бронк заяви пред Business Insider, че целта „не е да се омаловажават загубите, които руските сили са понесли в Украйна“. Той обаче добави, че „много от районите, където руските сили са наистина изтощени, не са особено важни за нас в тази битка“.

"Кадрите на руските въздушни сили, включително пилотите, „също са станали значително по-компетентни по време на войната“, каза Бронк.

Макар Русия да е загубила опитни членове на екипажите, тя е загубила далеч по-малко пилоти, отколкото самолети.

Опитни пилоти са по-трудно заменими във всяка въздушна сила.

И всякакви загуби на способни екипажи са били „повече от компенсирани“ от допълнителното летателно време и боен опит, придобитите от военните действия в Украйна, добави Бронк.

Дълго време руските пилоти като цяло летяха далеч по-малко от своите колеги от НАТО, но Украйна им предостави години на ценен боен опит.

Русия също така е модернизирала въоръжението си по начин, който я прави по-голяма заплаха. В началото на 2022 г., каза Бронк, Русия „би имала затруднения да използва ефективна огнева мощ на бойното поле в голям мащаб поради неадекватни варианти на оръжия, липса на контейнери за насочване и слабо обучение за близка въздушна подкрепа. Това вече не е така.“

Въздушните сили на Русия, например, въоръжават изтребителите си Су-35 с ракети Р-37М с по-голям обсег, за които Бронк заяви, че „са допринесли значително за увеличаване на заплахата, която теоретично могат да представляват за въздушните операции на НАТО“.

Русия също така е разработила способности за въздушни удари от разстояние, от ракети до планиращи бомби, които не само усложняват противовъздушната отбрана, но и ѝ позволяват да нанася удари от относително безопасни позиции. Това е било проблем в Украйна.

В евентуална бъдеща война, каза Бронк, „силите на НАТО на фронтовата линия биха могли да бъдат интензивно бомбардирани с планиращи бомби“, без руските самолети да се налага да рискуват да летят извън защитата на наземните системи за противовъздушна отбрана.

Вече внушителният арсенал на Русия за противовъздушна отбрана, от който частично зависи нейната въздушна мощ, може сега да представлява по-голяма заплаха за силите на НАТО, отколкото преди войната.

Украйна е успяла да повреди и унищожи голям брой от тях, но Бронк предупреди, че „няколкостотин батареи от различни руски системи за ракети земя-въздух (SAM) остават в експлоатация, а основните системи за заплаха също все още се произвеждат в най-новите си варианти“.

Опитът на Русия също я е направил по-ефективна в използването на системите си за сваляне на украински самолети и дронове, а тя е модернизирала системите си с нов хардуер и софтуер.

Руските сили също са отбелязали напредък в координацията на използването на своите самолети и наземни ракетни системи, отбеляза Бронк. Това означава по-координирана заплаха за самолетите на НАТО в случай на пряк конфликт.

В случай на сражение обаче, както обича да казва Пентагонът, врагът също има думата. Макар Русия да представлява по-голяма заплаха, отколкото преди, въоръжените сили на НАТО разполагат с мощно въоръжение и изпитана в бой техника, управлявана от опитни оператори.

Русия не превъзхожда НАТО, каза Бронк, но „тя представлява по-реална заплаха“.

Американски и западни официални лица заявиха, че стилът на водене на бой на Русия и нейните внушителни отбранителни системи показват, че Западът може да не успее да установи контрол над въздушното пространство в евентуална бъдеща мащабна война, което би направило сражението по-трудно и рисковано за самолетите и потенциално би въвлекло западните сили в изтощителна война – руският начин на водене на война.

Русия все още има много проблеми, включително твърда командна структура, която ограничава гъвкавостта и адаптивността, както и ограничения по отношение на западната технология, до която има достъп, за да изгради системи от по-висок клас.