Примирието на Тръмп не може да оцелее пред ненаситния апетит на Нетаняху за разрушение

Нетаняху заявява "няма прекратяване на огъня“ в Ливан, обещавайки да удари Хизбула с пълна сила

Преди четвърт век Бенямин Нетаняху беше заснет на видео, хвалейки се по време на посещение при еврейско семейство заселници на Западния бряг, как е използвал политическите си хитрости, за да осуети желанието на Бил Клинтън да постигне напредък по споразуменията от Осло между Израел и палестинците. Нетаняху, тогава в опозиция след първия си мандат като министър-председател, каза на семейството: "Знам какво е Америка. Америка е нещо, което може лесно да се промени".

Забележката не би си струвала да се припомня, ако не обобщаваше перфектно кредото, с което най-дългогодишният лидер на Израел е поддържал отношенията си с най-близкия си съюзник през дългата си кариера.

Когато Нетаняху дойде в Белия дом на 11 февруари, той настоя за военната атака срещу Иран, която започна 17 дни по-късно. Нетаняху каза на президента Тръмп и събралия се екип как Иран е узрял за смяна на режима, програмата му за балистични ракети може да бъде унищожена за седмици, режимът му ще бъде твърде отслабен, за да затвори Ормузкия проток, уличните протести срещу него ще се възобновят и шансовете Техеран да може да атакува американските интереси другаде са минимални.

На следващия ден неговата оптимистична презентация беше проницателно оспорена от няколко висши служители на администрацията, които присъстваха – "фарс“ (директорът на ЦРУ Джон Ратклиф), "глупости“ (държавният секретар Марко Рубио), "[Израелците] преувеличават и плановете им не винаги са добре разработени. Те знаят, че имат нужда от нас и затова са толкова настойчиви“ (ген. Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете). Но тя се хареса идеално на единствения човек, който имаше значение – главнокомандващия Доналд Тръмп.

Излишно е да се казва, че всички съмняващи се се подредиха, след като жребият беше хвърлен. Но жалкият провал на последвалите събития да изпълнят прогнозите на Нетаняху подчертава доколко позицията на израелския премиер е подкопана – или би трябвало да бъде – от това, което сега е може би най-голямото изпитание за способността му да "лесно“ управлява Америка - решимостта му да удължи войната, като продължи да унищожава Ливан в привидно вечното си преследване на Хизбула. Трудно е да се сетим за друг съюзник на САЩ, който би имал смъртоносната арогантност да рискува да саботира прекратяването на огъня, обявено предишния ден, като удари 100 цели в гъсто населени райони без предупреждение, убивайки най-малко 250 души, както се случи в сряда.

Когато Израел продължи да атакува Иран след прекратяването на огъня, което трябваше да сложи край на 12-дневната война от миналата година, Тръмп се почувства задължен да публикува туит, в който поиска: "ИЗРАЕЛ. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ ТЕЗИ БОМБИ. АКО ГО НАПРАВИТЕ, Е ТЕЖКО НАРУШЕНИЕ. ВЪРНЕТЕ СИ ПИЛОТИТЕ У ДОМА, СЕГА!“ Но има разлики: тогава искането на Тръмп беше изпълнено – докато Нетаняху може би всъщност е бил щастлив да спре войната и да позволи на двамата мъже с радост да заявят, че са постигнали сигурна победа.

Този път Тръмп просто призова Нетаняху да "намали“ атаките срещу Ливан. Междувременно, въпреки че Нетаняху очевидно се е съгласил да проведе разговори с ливанското правителство следващата седмица, Израел ясно заяви, че продължава да удря цели в северния си съсед, докато разменя огън с Хизбула.

Честно казано, ако това е правилната дума, Нетаняху едва ли е виновен за объркването относно това дали Ливан е бил включен в прекратяването на огъня. Защото или Тръмп лъже, когато казва, че не е бил, или екипа, на които е поверил преговорите, е виновен за забележителна некомпетентност, оставяйки такава празнина по този въпрос между иранското възприятие, пакистанските посредници и това на Вашингтон.

Ливан може да провали преговорите

Въпреки това, и въпреки всички други сериозни пречки пред трайно споразумение, именно конфликтът в Ливан, поне в момента, може да попречи на иранските преговарящи дори да се появят на планираните преговори в Исламабад следващия уикенд. Трудно е да се избегне заключението, че това е, което Нетаняху иска, може би защото той смята продължаващата война за ключова за собственото си политическо оцеляване, тъй като е изправен пред нарастващи критики в Израел за това, че не е постигнал обещаното в началото на тази може би безсмислена война.

И така стигаме до въпроса, възможен ли е мир, докато Нетаняху управлява Израел? В най-широк смисъл, разбира се, ако попитате арабите, живеещи както в Израел, така и в окупираните територии (които наброяват около седем милиона, приблизително колкото евреите, въпреки че гласът им рядко се чува в глобални конфликти като този), истинската регионална стабилност ще последва само справедливо израелско-палестинско споразумение, премахвайки извинението, което враговете на Израел използват, за да го заплашват. А Нетаняху многократно е заявявал ясно, че няма интерес да постигне това.

По-належащият въпрос е дали по отношение на Иран-Ливан Тръмп е готов да се противопостави на тенденцията на подчинение на САЩ на израелските искания по начина, по който Айзенхауер го направи по отношение на Суецкия тръст през 1956 г., Джордж Буш-младши, като завлече Израел на срещата на върха в Мадрид през 1981 г., и Обама, като подписа ядреното споразумение с Иран (впоследствие съвместно унищожено от Тръмп и Нетаняху) през 2015 година, припомня The Independent.

Той би могъл да издаде заповед, толкова строга, колкото тази, която публикува в края на миналогодишната война, и би могъл да задържи многомилиардното годишно финансиране и оръжия, предоставяни на Израел, стига това да е против интересите на САЩ – и на света. Позицията му е още по-силна, като се има предвид, че – поне досега – приятелството на Нетаняху с Тръмп е най-добрият му актив в една изборна година.

Разбира се, поличбите не са добри. Това изисква Тръмп да се противопостави на прецедентите, като се държи логично. Но остава поне шанс Тръмп най-накрая да загуби търпение с Нетаняху за опита му да удължи войната, в която президентът на САЩ (умишлено) му позволи да въвлече САЩ. Както генерал Кейн твърди за Израел, "те знаят, че имат нужда от нас“. Нетаняху може да изглежда сякаш той ръководи шоуто, но в крайна сметка Тръмп държи картите.