В интернет бушува война. Неконвенционална, без физическо насилие, скрита, изобилстваща от неочаквани маневри. Води я Русия. Срещу САЩ. Това е първата Студена кибервойна. Как трябва да реагира Западът? Дойче веле публикува коментар на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Кога точно е започнала тази кибервойна – това не е ясно. Дали беше през 2013 година, когато пред годишното събрание на Руската академия по военно изкуство шефът на руския Генерален щаб Валерий Герасимов оповести новите "нелинейни" форми на военни действия? Или пък началото бе положено с отварянето на "Фабриките за тролове" в Петербург и Москва, които – след руската окупация на Крим – започнаха да наводняват форумите на западните медии с лъжи, омраза и пропаганда?

А може би всичко това започна едва през юли тази година, когато "Уикилийкс" публикува двайсет хиляди мейла на Демократичния национален комитет (DNC) и по този начин увреди авторитета на кандидат-президента Хилари Клинтън? Седемнайсет различни американски тайни служби публикуваха съвместна декларация, в която обвиняват руски хакери за покушението срещу акаунта на Х. Клинтън. Москва обаче отхвърля тези обвинения.

Тук САЩ са по-силни от Русия

Америка е попаднала в мрежата на руския заградителен огън, съставен от шпионаж, дезинформация и пропаганда. И дори не е важно дали последната хакерска атака, която парализира многобройни популярни доставчици на онлайн-услуги в САЩ, е била част от тази кампания или не. Атаката беше предприета с прости средства и не направи на американските служби за сигурност по-голямо впечатление, отколкото различните случаи на кибершпионаж от чужбина.

Затова пък инциденти като "DNC" ги вдигат по тревога. Защото показват следното: че тук някой не само чете написаното, ами го и публикува. Комбинацията от хакване и оповестяване има една очевидна цел: тя трябва допълнително да подкопае и без това чезнещото доверие на част от американските граждани в собствената им демокрация.

Това е тактика, която се прилагаше още през 50-те години на миналия век от Съветския съюз. Днес обаче всичко става много по-елегантно - с помощта на платформи като "Уикилийкс". Съветският КГБ използваше термина "компромат", когато ставаше дума за това да дискредитираш противника. Нещо подобно вършат и армиите от чатботове - изцяло автоматизирани машини в служба на Кремъл, които хилядократно споделят туитовете на Доналд Тръмп за теории на заговора и по този начин бомбардират социалната мрежа с политическа пропаганда.

Американският вицепрезидент Джо Байдън вече оповести, че неговата страна "ще изпрати послание" на Русия. Очевидно под влиянието на тайните служби Белият дом обмисля някаква контраоперация, с която дискретно да покаже на Кремъл, че и Русия е много уязвима.

Бившият американски главнокомандващ на НАТО Джеймс Ставридис настоява за още по-твърди мерки. Пред NBC той заяви наскоро, че трябва да се саботира вътрешната цензура в Русия и да се разкрият съмнителните финансови сделки на руския президент и неговата номенклатура. Това би било дори по-остър подход от този, за който говори вицепрезидентът Байдън.

Демонстрацията на дигитална сила е език, който Владимир Путин ще разбере. Навремето, още като офицер от КГБ, руският президент не вярваше на пропагандата на собствената си страна. В киберпространството Америка е по-силна от Русия, възможностите на Кремъл на това бойно поле са ограничени. Стигат, колкото да се проникне в сървърите на скромно охранявани партийни централи, да се срути някой уебсайт чрез порой от съобщения или пък да се провали някаква финансова сделка.

Само че досега Русия не е успяла да разработи компютърен вирус като "Стъкснет", който саботира иранските ядрени инсталации и от десет години насам се смята за най-могъщото кибероръжие на света.

Как би трябвало да реагира Западът?

Въпреки това Вашингтон би трябвало да действа предпазливо. Защото е изключително трудно със сигурност да се установи който точно е поръчал и кой е извършил определена кибератака. Технологичните компании и тайните служби в САЩ са в състояние да снемат дигитални "пръстови отпечатъци", но това е всичко. А ако решиш да нанасяш ответен удар, трябва да си сигурен, пък и да мислиш за доброто си име. Защото не всяка групичка хакери, които симпатизират на Москва, действа непременно по поръчение на Кремъл.

Изборът на средства също трябва да бъде добре обмислен. Вярно, че САЩ положително са в състояние да разрушат руски компютърни мрежи, но това ще притисне Путин до стената. А Щатите нямат интерес от руски президент с гръб, опрян в стената, защото залозите са твърде високи – както в Сирия, така и в Източна Европа.

Америка трябва да се опита да се изправи пред Русия както с решителност, така и с готовност за преговори. Студената кибервойна трябва да се прекрати, преди да са се намерили още подражатели. Защото нито едно правителство по земното кълбо не желае да живее в свят, в който всяка държава може да бъде извадена от коловоза с помощта на виртуални атаки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase