Путин губи влиянието си в Източна Европа

Дори и Доналд Тръмп да предложи на Владимир Путин сделка за прекратяване на войната, най-новите му санкции нанесоха на руския лидер силен удар, който може да продължи и след всяко примирие.

Подкрепените от САЩ санкции срещу руските петролни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ изсмукаха милиарди долари от военната му машина, пробивайки нова дупка във финансите на Кремъл и карайки Путин да се бори да предотврати икономическа криза, пише The Telegraph.

Но санкциите не удариха силно само в страната. Репресиите на Тръмп изглежда ще изтласкат Кремъл още по-далеч от собствения му източноевропейски заден двор, нанасяйки съкрушителен удар на визията на Путин за възстановяване на имперската мощ на Русия.

Сърбия и България, две бивши съветски републики с дълбоки исторически връзки с Москва, сега са принудени да изключат руските петролни гиганти от сърцевината на своите икономики.

„Това, което наблюдаваме тук, е прекрояване на сферите на интереси“, казва Игор Новакович, анализатор в Центъра за международни и сигурностни въпроси в Белград. „Бизнес влиянието на руснаците в тези страни и политическият интерес, който го съпътства, е приключило.“

Кризата започна на 22 октомври, когато Скот Бесент, министърът на финансите на САЩ, обяви, че Америка се присъединява към ЕС и Великобритания в налагането на санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, обвинявайки „отказа на Путин да сложи край на тази безсмислена война“.

В България Лукойл притежава най-голямата рафинерия в страната и над 200 бензиностанции, което означава, че санкциите биха се отразили на цялата икономика, ако руснаците бяха на власт.

За да избегне подобно разпространение, българското правителство наскоро пое контрола над компанията и назначи Румен Спецов, бивш шеф на данъчната служба и шампион по културизъм, за специален администратор.

След това САЩ дадоха на Лукойл и администратора шест месеца, за да намерят купувач.

„Лукойл беше най-ценният актив на руското влияние в България“, казва Руслан Стефанов, главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията в София. „Дори и да има мир в Украйна, дългосрочната политика на Русия е да се противопоставя на Европа. Затова не можем да продължаваме да правим бизнес с тях. Разделянето е името на играта.“

Въпреки че България е член на ЕС и НАТО, това е радикална стъпка.

Страната, която някога беше толкова близка с Москва, че поиска да бъде включена в Съветския съюз, е поляризирана между проруски и антируски политически сили.

Проруският президент Румен Радев се опита да блокира конфискацията на активите на Лукойл от държавата, но парламентаристите гласуваха да отменят ветото му. Политическият пейзаж може би се променя.

В Сърбия, която воюваше с НАТО през 90-те години, политиците отдавна се опитват да балансират между Русия и ЕС.

Но сега Белград може би ще трябва да избере страна.                                             

Президентът на Сърбия Александър Вучич е готов да поеме контрола над нефтопреработвателната компания „Нафтна индустрия Сърбие“ (NIS), която е собственост на подкрепяните от Кремъл „Газпром нефт“ и „Газпром“.

Рафинерията е в „режим на бездействие“, защото никой не може да продава петрол на санкционираната NIS.

Вучич се надява, че Министерството на финансите на САЩ ще му даде отсрочка от санкциите, което ще му позволи да рестартира рафинерията, докато се намери неруски купувач.

Въпреки това, Вучич все още се опитва да избегне създаването на врагове. Миналата седмица той заяви пред репортери, че ако NIS бъде национализирана, „ще предложим най-високата възможна цена... на нашите руски приятели“.

Но зад тази мекота се крие реалността, че Русия е загубила ключов източник на влияние, казва Новакович.

„По един или друг начин изглежда, че руснаците и Газпром са извън играта“, казва той. „Последствията от това за Сърбия без съмнение ще бъдат тласък към Запада.“

За руснаците това ще бъде тежък удар. Основен принцип в мисленето на Путин е, че Русия има легитимна историческа сфера на интереси, която се простира далеч в Източна и Централна Европа.

Както бившият президент и говорител на Путин Дмитрий Медведев заяви миналата година: „Колкото по-мощна е една държава, толкова по-далеч се простират нейните стратегически фронтове отвъд държавните й граници. Това е зоната на националните интереси на държавата.“

Емилия Занкина, българска политолог и декан на Temple University Rome, казва, че загубата на влияние върху енергията в Източна Европа „наистина поставя руснаците в ъгъла“.

„Това не означава, че влиянието им ще изчезне“, казва тя. „Но със сигурност ще бъде ограничено и вероятно ще се задълбочи в техните сенчести мрежи.“

Междувременно, ако санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ са причинили проблеми на Путин в неговия европейски заден двор, те може да предизвикат още по-големи конфликти у дома, тъй като неговата военна машина губи милиарди долари месечно.

Руският износ на петрол за Китай, най-големият купувач на Кремъл, е спаднал с 500 000 барела на ден до 800 000 барела на ден от октомври, показват данните на Kpler. Това е най-ниското ниво, регистрирано от началото на войната през февруари 2022 г. Износът за Индия и Турция също е спаднал.

Като цяло износът на Лукойл почти е изчезнал.

През септември петролната компания продаваше 569 000 барела петрол на ден. До ноември този обем е спаднал с 89 % до едва 64 000 барела. Износът на петрол по море на „Роснефт“ също е спаднал с 28 % през последните два месеца.

Новите правила засягат както обема на петрола, който Русия може да продава, така и цената, на която може да го продава. Отстъпката за руския петрол, продаван на Индия, наскоро се увеличи от 2 долара спрямо суровия петрол Брент до 6 долара.

Преди санкциите на САЩ руският петрол се продаваше на Китай с премия от 2 долара спрямо Брент, поради качеството му и лесния транспорт от източното пристанище Козмино. Сега се продава с отстъпка от 4 долара.

Сметката е огромна.

Като цяло, новите санкции на САЩ струват на Путин между 2,5 и 5 милиарда долара на месец в загубени приходи от петрол, според оценките на Бенджамин Хилгенсток от Института на Киевската школа по икономика (KSE).

Това се равнява на около една трета от месечните приходи от износ на Русия, които през септември възлизаха на 15,4 милиарда долара.

Анализаторите обаче не смятат, че въздействието ще продължи дълго, тъй като Русия се стреми да промени стратегията си.

Това се дължи на факта, че все още е законно да се купува руски петрол, което означава, че купувачите се наказват само ако купуват от санкционираните компании. Затова Русия използва различни компании, за да продава петрола си.

„Русия се опитва да продава барелите си, но като изважда етикетите на „Роснефт“ и „Лукойл“ колкото се може повече“, казва Хомаюн Фалакшахи, ръководител на анализа на суровия петрол в Kpler.

Обемът на руския петрол, продаван от „неизвестни“ субекти, се е утроил между октомври и ноември, достигайки рекордно високо ниво от над един милион барела на ден, показват данните на Kpler.

Това означава, че неизвестните продавачи ще изпреварят „Роснефт“ като най-големия продавач на руски петрол.

Фалакшахи добавя, че тъй като данните са много нови, те включват и някои неизвестни продавачи, които вероятно ще бъдат идентифицирани, когато станат налични повече данни. Но тенденцията е неоспорима.

„Това е просто въпрос на преработване на веригата за доставки и инфраструктурата, с която разполагат в чужбина“, казва той. Русия променя документацията за своите пратки, така че различни компании да станат продавачи, преди товарите да достигнат местоназначението си.

Анализът на Kpler на скорошната дейност на танкерите показва забележима промяна в търговията с руски суров петрол, която започна да прави повече отклонения по време на пътуването между Китай и Индия и прехвърляния от кораб на кораб на необичайни места, като например край брега на Мумбай, който не е типична зона за прехвърляне.

Освен новите „неизвестни“ продавачи, през последните месеци се появиха и други по-малки руски компании, които се превърнаха в по-големи продавачи на петрол.

Данните на Kpler показват, че компании като Tatneft, RusExport, MorExport и Alghaf Marine DMCC са се превърнали в нови, растящи продавачи на руски петрол през последните месеци.

Това е подобна стратегия на дълго санкционирания Иран. Въз основа на този прецедент, Фалакшахи казва, че вероятно ще отнеме на Русия само два или три месеца, за да пренасочи изцяло продажбите си на петрол чрез различни компании и да нормализира обемите си на износ на петрол.

Но въпреки че Путин ще успее да възстанови продажбите, е малко вероятно да успее да възстанови цената.

Въпросът е дали този икономически удар ще бъде достатъчен, за да накара Путин да приеме мирно споразумение, което най-вероятно няма да отговори на всичките му желания.

„Руснаците няма да се предадат без борба“, предупреждава Стефанов. „Но тези санкции са отдавна необходими, ако наистина искаме да доведем Русия до масата за преговори.“