Проф. Кантарджиев: Имаме доказателства, че британският щам е тук

Вече има косвени доказателства, че новият щам на COVID-19 от Великобритания е дошъл и в България. Това каза пред Dir.bg директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

"Много е важно да се знае, че мутацията не пречи на ваксините, не пречи на диагностиката и също, че няма медицински доказателства, че е по-инфекциозна. И най-важното - няма никакви доказателства, дори напротив, че заразените с него прекарват по-тежко болестта", посочи проф. Кантарджиев.

Според него всеки щам, който е преминал от животно към човек и прави епидемично разпространение, мутира като по-прилепчив, по-лесно заразява други хора и обикновено заболяването минава по-лесно.

"Интересът на природата е вирусът да се съхрани, а той може да се съхрани само в жив човек. Всеки вирус, когато мутира по време на епидемия прави така, че хората да боледуват по-дълго и да не умират, за да може вирусът да се разпространява", допълни професорът.

Той уточни още, че появата на британския щам у нас се очаква и ще го има, а официално новината ще бъде съобщена при следващите порции на геномно секвениране, които предстоят. В САЩ вече доказаха, че тази мутация се случва без епидемична връзка - след като учените направили целогеномно секвениране е установено, че пациент с коронавирус има мутация като тази в Англия.

"Това, че щамът във Великобритания е взел тези размери и така се усеща, стана в последния месец декември, когато там започнаха да правят целогеномно секвениране. Тогава изведнъж казаха "Ау, много се е разпространил!", което стана и малко политически. Един Брекзит много добре би се посрещнал с щам и затваряне на границите. Внимаваме, работим и до средата на месеца ще можем да кажем на нашето общество колко и кога имаме такива мутации."

Според проф. Кантарджиев около 1 млн. българи вече са се сблъскали със заболяването, а вероятността да го повторят е изключително малка и в световен мащаб медицински доказани са 1 случай на 2 млн. болни.

"По моя сметка може би 15% от хората имат имунитет, защото са прекарали заболяването. Сега много се говори колко е траен този имунитет - който е боледувал има много малка вероятност пак да се разболее. От 80 млн. души, минали през болестта по света, медицински описани с достатъчно доказателства са 40 такива случаи. В нашата страна вече доста колеги излязоха и казаха "Аз тогава не бях добре, сега пак не съм добре, може да е коронавирус." Това са неща, които казани в такъв момент, могат сериозно да компрометират вярата на хората във ваксината. Ако не вярваш, нищо не получаваш. Ако насила се ваксинираш, първо психиката ти така ще реагира, че най-малко ще те заболи кръстът, гръбнакът, коляното и всичко това, което нормално си те боли от една възраст нататък. Изведнъж ще го припишеш на ваксината."

Лекарите трябва много да внимават какво говорят в публичното пространство за ваксинациите, защото благодарение на общите усилия на човечеството се стигна до ваксините, които са най-добрият научно доказан начин за спасяване от пандемията, посочи още проф. Кантарджиев. Той даде за пример и факта, че над половин милион англичани и още около 3 млн. американци вече са ваксинирани и няма данни за тежки ефекти от това. "Най-вероятно ние българите първи щяхме да разберем, че на някой му е станало много лошо от това, на което вярваме най-много - фейсбук и по източник "една жена каза на пазара".

Мерките, които се взеха в училищата са много добри, коментира проф. Кантарджиев, който не намира опасност в отворените преди ден детски градини и присъствените уроци за децата от началните класове. Експертът е категоричен, че не е вярно, че децата не се изследват и затова статистиката не ги хваща като вирусоносители. Децата боледуват 10 пъти по-малко от възрастните, показват сметките. 7000 са изследваните деца и тийнейджърите до 20 години, а възрастовият интервал между 40 и 50 години е с най-много болни и той е 35 000.

"Едно е 40% позитивни проби, друго е 15%. Въпреки, че е доказано, че при децата количеството вирус e доста по-голямо в гърлото, когато боледуват, те заразяват по-малко, а самите те не боледуват", казва директорът на Националният център по заразни и паразитни болести и посочва, че голяма част от европейските държави дори не затвориха детските градини и началните класове като противоепидемична мярка.

"В момента данните от страната са много добри. От заболяемост 680 души, преди ден болните бяха 174. Днес дадох анализа на директорите на РЗИ-тата по региони - къде има плато и къде спад и резултатите са доста добри. Дай Боже, да помага Господ и българите така да се ударим, защото толкова унижение и подигравки изживях през месеците август, септември и октомври, докато хората не се уплашиха. Такъв е животът - като свършиш някаква работа, не очаквай много да те хвалят. В България сме на крайностите - от пълно неглижиране до пълна паника, а то трябва по-трезво."

Мерките трябва да се разхлабват поетапно, за да запазим оптимистичния резултат от последните дни.

"Моeто мнение и това, което ние предлагаме като щаб и като експерти, е постепенност при разхлабването на мерките и проследяване на критериите като колко болни са за болница, колко от тях са в интензивно отделение. Не трябва да се допуска това, което се случи в началото на ноември - болни да не могат да потърсят медицинска помощ, недоверие, паника. Вярата на българското население в медицината е много крехка и двама - трима кресльовци са достатъчни, за да се срине доверието. Отпускането ще е постепенно, за съжаление такива колоси на българската икономика като моловете и нощните заведения ще трябва малко да почакат."