Да зарежеш живота, да си обръснеш главата и да откриеш света

Николай Грозни е талантлив музикант, автор на три романа. Новата му книга „Крака на костенурка” разказва за аватара на будистки монах и размишлява за „всепоглъщащото, блажено притъпяващо чувство на примирение с настоящето”, което го задържа в индийския град Дарамсала.

Може само да се надяваме историята в книгата да е толкова интересна, колкото и реалния живот на автора.

Грозни е обещаващ джаз пианист, роден в България. Заминава за Сащ, където учи в Музикалния колеж "Бъркли" в Бостън. Посоката, в която поема животът му, скоро му омръзва („Светът ми е крив!”, възкликва той. „И аз изчезвам.”) и така решава да се пресели в Хималаите, където се посвещава на будизма. Обръсва си главата, изучава тибетски и облича дълга традиционна роба. В Хималаите живее в колиба съвсем близо до резиденцията на Далай Лама и се заселва сред общност, която е ту комична, ту почтителна, но винаги интересна – нервни монахини, властни монаси, сприхави играчи на шах, взискателни учители и забележителния приятел на име Цар от Босна, провалил се монах.

Грозни отива в Индия в търсене на познание, но научава, че най-добрите му учители не носят роби и не спазват специални диети, а са тези, които също като него се борят със съмненията и не могат да приемат определена официална религия. Заедно с колоритните си приятели авторът изминава пътя до ново разбиране на себе си и мястото си в света.

Николай Грозни, подобно на Ан Ламот или Елизабет Гилбърт, описва прозренията на един религиозен пилигрим – в случая от гледната точка на мъж и на будист. Проникновена, забавна и великолепно написана, „Крака на костенурка” разкрива подробно истината за един свят, който до голяма степен е митологизиран на Запад, и разказва чудесната горчиво-сладка история на едно духовно пътуване.

Централна роля в неговата история заема Цар, наперен женкар, избягал от разбития от войната Сараево без паспорт и замесен в престъпление. „След като си предозирал с празнотата, няма нищо по-хубаво от това да усетиш здравословната балканска непочтителност”, заключава авторът.

Цар и „непреклонната му, почти метафизична битка с бюрокрацията на човешкото съществуване” противоречат на монашеското благоприличие и за Грозни те се превръщат в „проявление на собствените ми усилия да разбера кой съм”. Българинът и босненецът по младежки начин нарушават правилата (които в Дарамсала са съпроводени с хиляди неразбираеми нюанси).
Жените – сред които „най-красивата тибетска проститутка в града”, – са обект на силно желание, но стоят в периферията на разказа.

По-интересни за описание са състезанията с другите мъже, в това число философските дебати и ожесточените партии шах. Дори когато Грозни полага усилия да се откъсне от материалното, Цар не спира да го връща към реалния свят.
Мемоарите за търсене на духовното се превръщат във весел разказ за приятелството. Енергичният славянин се отклонява от правия път, предизвиква смут в планинските селца и се изплъзва на индийските тайни служби.