Шаламанов: Правителството използва думата дрон основно в земеделието

В управленската програма на правителството (която беше одобрена от Министерския съвет на заседанието му в сряда – бел. ред.) думата дрон се среща основно като приоритет в земеделието, където ще се използват дронове, изкуствен интелект, космически технологии. Този важен термин не се среща в сферата на отбраната и сигурността. Това коментира Велизар Шаламанов, директор "Отбранителни способности и иновации" в Aтлантическия клуб в България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

България очевидно изостава в развитието на способностите си да реагира на атаки с дронове,

а най-добрият начин да ускори процеса по придобиването им е участие в Коалицията на желаещите – т. нар. „дрон коалиция“, и сътрудничество с Украйна, която има голям опит в тази област, отбеляза Шаламанов и добави, че това се вписва в споразумението за сигурност и предложеното от украинската страна писмо за намерение в тази област към българското Министерство на икономиката и индустрията.

Нужно е и по-голямо ангажиране на военните професионалисти, които следва да бъдат с отворено съзнание към предизвикателствата, а не с ангажираност към остарели технологии, счита гостът.

„От Саудитска Арабия до Норвегия страните се надпреварват да си сътрудничат с Украйна.“

Затова фокусът на Шаламанов като служебен министър на външните работи е бил да финализира споразумението за сигурност с Киев, включително създаване на междуведомствената работна група, която да се съсредоточи върху конкретни приоритети. По думите му, първите три от тях са свързани със защита от дронове, киберсигурност и информационна устойчивост и подкрепа за българската етническа общност в Украйна.

Според него най-доброто решение е да се съчетае военната експертиза с индустриалните възможности и да се създаде партньорство с Украйна и в рамките на НАТО за постигане на тези способности. Шаламанов припомни и че преди повече от година към София Тех Парк беше създаден Център за иновации в отбраната, чиято основна цел е развитие на дрон технологиите. Той изрази надежда скоро да има резултати и в тази насока.

Случаят с падналия дрон в Североизточна България през уикенда показва, че в дрон технологиите навигацията, комуникациите, електронната война, изкуственият интелект са силно взаимосвързани и един от най-важните елементи е киберсигурността на тези системи – да се предотврати възможността да се проникне в тях и да бъдат манипулирани, отбеляза Шаламанов.

„Информационната война се развива непрекъснато и успехът зависи от това дадена страна да покаже превъзходство, както и че всяка атака би довела до силно негативни последици за предприелата я държава.“

Доктрината на България в областта на отбраната и средствата, с които тя разполага, трябва да бъдат преосмислени в тази посока, счита събеседникът.

Той припомни, че в усилията за борба с импровизираните експлозивни устройства се е стигнало до извода, че трябва да бъде потисната мрежата, която ги произвежда и разпространява. Според Шаламанов при дроновете също трябва да се намери начин да се стигне до мрежата, която ги произвежда, изстрелва, насочва и управлява, тъй като само защитата в крайната фаза е много трудна.

България има нужда от високотехнологични инвестиции и инвестициите в отбраната са много важни, счита Шаламанов.

Но за да ги привлече, формалната политическа стабилност не е достатъчна, нужни са още реформи, ясна външна политика, прогнозируемост в решенията и действията. „Високотехнологичните инвестиции се нуждаят от добре работеща система за контраразузнаване в приемащата страна, технологична и информационна сигурност, киберустойчивост, устойчивост на пропаганда и манипулация. Уязвимост в тези области отблъсква такъв тип инвестиции.“

Към момента иновациите в отбраната се движат основно от военните и от частния сектор, отбеляза Шаламанов и даде конкретен пример с EnduroSat в космическите технологии, която е частна компания и привлича частни инвестиции от САЩ и западните страни.

В същото време опитите на правителството през последните десет години да стане част от Европейската космическа агенция, да изработи космическа стратегия и да създаде космическа агенция са крайно обезкуражаващи, счита той.

Според него космическият център, който ще се развива на мястото на бившето военно летище в Доброславци ще бъде толкова важен за национаната сигурност на страната ни, колкото ефективно бъдат отчетени способностите му за развитие на доктрините, силите и средствата на българската армия. Зависи и от това колко добре ще бъде интегриран в системата на НАТО и ЕС, тъй като България не е голям потребител и компетентна страна в използването на космически технологии. Развитието на центъра ще изисква чужди инвестиции и пазари, отбеляза Шаламанов.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria