Пазарът на труда се променя: Индустриите вече не търсят тесни специалисти

Под въздействието на технологичните революции 4.0 и 5.0 пазарът на труда се променя драматично. Тенденциите обуславят съкращаването на почти 2 милиона работни места през следващите години и трансформацията на десетки милиони през следващото десетилетие. Това е предизвикателство както за икономическите системи, така и за образователните институции – университети и средни училища. Това каза проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи по време на дискусия от мултиплатформения проект на Bloomberg TV Bulgaria „Talk 25: Фантастика и реалност“.

Индустрии 4.0/5.0 и нуждата от интердисциплинарни кадри

Индустриите вече не търсят тесни специалисти, а широко профилирани кадри, подготвени в няколко научни области. Професията журналист вече изисква не само владеене на езика, но и дигитални умения и работа с изкуствен интелект, коментира гостът.

Тя допълни, че още по-комплексни стават изискванията към инженерите, които трябва да обезпечат почти всички сектори – медицина, транспорт, комуникации, архитектура. Бъдещето е интердисциплинарно и налага многопрофилна подготовка.

Изкуственият интелект не бива да се възприема като враг на учебния процес; напротив – той може и следва да бъде приобщен като помощник на преподавателя, обясни проф. Темелкова. Системите за AI могат бързо да интегрират знания от различни области, така че студентът или ученикът да ги усвои по-ефективно – стига да иска да ги асимилира и осмисли.

Това пренарежда акцента в образованието: от теоретичното заучаване към способността да се синтезират знания, да се анализират и на тази основа да се изграждат хипотези и сценарии за действие.  В безопасна учебна среда обучаемите могат да „развиват това, което е обобщил AI“, преди да излязат на пазара на труда. Университетите вече се адаптират; много преподаватели са преминали курсове за работа с AI, без значение от компанията доставчик.

Според събеседника така AI облекчава преподавателя и освобождава време за научна дейност – нещо, което доскоро липсваше заради голямото учебно натоварване. За разлика от БАН, чиято приоритетна мисия е науката, университетите съчетават образователна и научна функция - с AI има възможност за повече и по-качествена научна продукция.

Тесните, еднопрофилни специалности са „обречени“ и не бива да се създават или избират, заяви проф. Темелкова. България има потенциал да е привлекателна образователна дестинация, но среща сериозни трудности. Процедурите за студентски визи за чужденци понякога отнемат близо две години, а високите такси за платено обучение отблъскват кандидатите.

Нормативните пречки възпрепятстват и амбициите да сме сред топ университетите в глобалните класации; решенията зависят от законодателната и изпълнителната власт, обясни гостът. Паралелно се очертава трайна интеграция между инженерство и медицина, транспорт и „умни“ градове, както и архитектура с умни домове – области, където дигитализацията изисква инженери със секторни знания.

Професиите след 15–20 години са трудно предвидими, но фундаментът от умения и компетентности трябва да се поставя сега. Българските университети следва да се превърнат в модерни „тинк-танкове“, които съчетават образование, наука, развой и внедряване; това обаче е немислимо без законови промени и намаляване на учебното натоварване.

Доброто партньорство с бизнеса е ключово: у нас вече има дългогодишни сътрудничества с водещи ИТ и телекомуникационни компании – ментори участват в обучението, студентите преминават стажове, лаборатории се оборудват с корпоративни инвестиции.. При дуалното обучение обаче бизнесът се включва основно на принципа на добра воля; липсват достатъчни стимули от държавата. По-висока мотивация, създадена от законодателя, би повишила ефективността на модела, категоричен е гостът.

Целият разговор - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria