По-висок данък за второ жилище е несправедливо, в Европа не съществува

Данъчните оценки на имотите в България не отговарят на реалността на пазара, но предложенията за прогресивно данъчно облагане за второ, трето и следващо жилище не трябва да бъдат разглеждана единствено през призмата на приходите, а да бъде част от цялостна жилищна политика. Това коментира Николай Господинов, собственик и управител на агенция за недвижими имоти, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

По думите му собствеността върху

жилищата трябва да бъде разглеждана като обществен ресурс, а не само като данъчна база

и държавата следва да се поучи в практиките от развитите европейки държави.

„Държавата трябва да има жилищна политика и жилищата да се ползват по предназначение, а не да затварят ресурс, да създават изкуствени дефицити и оттам да се повишават цени.“

Господинов заяви, че

в Европа не съществува модел на прогресивно облагане върху недвижимите имоти

– единствено във Великобритания и Франция има подобни механизми, които обаче са свързани с облагането на богатството.

Несправедлив и лесно заобиколим подход

Гостът коментира, че еднакъв подход за данъците върху имотите към различните собственици би бил несправедлив. „Какво ще правят хората, които имат две селски наследствени къщи и апартамент във Видин? Те трябва да плащат данък като някого, който разполага с 3-4 имота в „Изток“ в София.“

„Идеята е да стимулирам хората да правят бизнес, да плащат повече данъци и да живеят по своя начин, а не обратното – да си прехвърля, примерно, 5-6 имота на деца, внуци и правнуци. Това ще се случи веднага и те пак ще бъдат празни. Няма да създавам ресурс за живеене на хората.“

Освен това според него ефектът би бил временен и собствеността лесно да бъде прехвърляна между членове на семейството, така че напълно законно различни лица да декларират основно жилище. „В едно семейство, в което децата ми са пълнолетни, ще станем четирима собственици вместо един и четиримата ще имаме основно жилище“, посочи той, което няма да реши проблема с празните апартаменти.

Той посочва и примера на Великобритания, където съществуват механизми за облагане на действително празни жилища с цел те да бъдат върнати на пазара.

Събеседникът предупреди, че

по-високите данъци могат да бъдат прехвърлени към пазара на наеми

и това би могло да стимулира преместването на хора към периферията на големите градове и да изисква значителни публични инвестиции в нова инфраструктура.

Освен това ефектите от подобна мярка биха били дългосрочни за цялостния жилищен пазар у нас, коментира гостът по отношение на статистиката на пазара на недвижими имоти през второто тримесечие.

„При недвижимите имоти винаги трябва да се правят анализи за 5 или 10 години напред или назад. Едно тримесечие няма да промени абсолютно нищо… Движенията, които правителството прави, се отразяват на икономическите процеси и трябва да внимават какво говорят. Първо да помислят какво ще се случи след 5, 10, 15 или 20 години и как да превърнем България в по-удобно място за живот.“

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria