Пустеещите оранжерии - другата истина за българското земеделие

Докато пътувате към морето, загледайте се край пътя и погледнете внимателно българското земеделие. Не това, което представят през телевизионните студиа. Не това, което седи удобно в политическите лозунги. А това, истинското, което се вижда през прозореца на колата.

Ще видите изоставени оранжерии. Пустеещи ниви. Обрасли овощни градини. Стопанства, които всяка година обработват все по-малко земя, защото просто няма кой да работи.

И ето това е истинското лице на кризата с българските плодове и зеленчуци.

Независимо, че общественият разговор упорито се води другаде. На място, което е доста по-удобно и по-популистко - при търговските вериги. При “лошите”.  Те “не искали” българска продукция. Те “натискали” производителите. Те “внасяли” чужди плодове и зеленчуци. 

Само че в цялата говорилня един ключов въпрос остава без отговор.

Ако така стане, че утре всички вериги решат да купуват само български домати, пипер, краставици, праскови или ябълки - откъде ще дойдат те?

От градините, които не се обработват?

От оранжериите, които се разпадат и пустеят?

Или от производители, които всяка година се чудят дали ще намерят хора да приберат реколтата си?

Защото най-големият проблем на българското земеделие днес е липсата на работна ръка. 

Ето затова всяка стъпка към облекчаване на режима за сезонни работници е важна. Не защото ще реши всички проблеми, а защото без хора няма производство, а без производство няма какво да стигне до магазините. Или това, което стига - не е на цената, която би могла да бъде, защото идва от внос. Пазарна икономика.

Нека си го кажем така - ритейлът не създава реколта. Той продава това, което земеделието успее да произведе. Колкото повече качествени български плодове и зеленчуци се произвеждат, толкова повече място ще намират те на рафтовете. И това ще се отразява и върху цената - такава е икономическата логика и така работи пазарът. Българската продукция е по-свежа, веригата на доставка е в пъти по къса, а когато количествата са достатъчни и качеството е постоянно, тя е конкурентна и предпочитана, както от клиентите, така и от търговците.

Същото важи и за цените. Те не се определят с лозунги, парламентарни декларации или обвинения към поредния “виновник”. Определят се от търсенето и предлагането - фундаментален механизъм в пазарната икономика. Когато има повече производство, повече конкуренция и по-добра продуктивност, натискът върху цените естествено намалява. Когато продукцията е малко, а търсенето е голямо, това неизбежно води до натиск върху цените и те тръгват нагоре..

Демонизирането на ритейла може да донесе политически дивиденти. Но няма да върне нито един млад човек на полето, няма да възроди нито една затворена оранжерия и няма да обере нито един декар праскови.

Истинските решения са далеч по-сложни. Те включват политики за работната ръка, модернизация на стопанствата, напояване, достъп до технологии, предвидима държавна политика и дългосрочни партньорства между производители и търговци.

Защото силното българско земеделие няма нужда от врагове. Има нужда от хора и работна ръка.

А когато в градините отново има хора, по рафтовете естествено ще има повече български плодове и зеленчуци. Не защото някой е разпоредил. А защото икономиката така работи. И защото това е най-добрият резултат както за производителите, така и за търговците, и най-вече - за българските потребители.