Панчугов: Доверието в институциите трябва да е фокусът на правителството

Политологът Христо Панчугов коментира пред БНР управленската програма на “Прогресивна България” и е на мнение, че тя не ни дава задълбочена представа какви са плановете на властта за следващите четири години.

"Документът е странна смесица от конкретика в определени сектори, като например въвеждането на изкуствен интелект в училищата, до заявка на очевидности, като например отстояването на българския национален интерес в преговорите за многогодишната финансовата рамка на Европейския съюз - нещо, което би следвало да е логично и да е приоритет на всяко управление”, обясни университетският преподавател.

Според Панчугов прави впечатление липсата на формулирането на националния интерес по отношение на тази многогодишна финансова рамка. 

“В този смисъл документът по-скоро обслужва като че ли една много видимо идентифицирана линия в себе си, която идва от правителството, и това е да подкрепи и да засили определени обществени нагласи", коментира политологът и даде пример с частта за деолигархизацията.

"Започва с няколко точки, които са преглед на законодателството и правене на законодателни промени. Какви са тези законодателни промени, защо този преглед не е направен още по време на предизборната кампания, така че да е ясно какви ще са тези законодателни промени и какво е съдържанието им от тук нататък - не става ясно”.

Отсъстват основни теми

Панчугов добави, че прави впечатление и отсъствието на важни теми, които трябва да са залегнали в програмата.

“Отместването на общественото внимание в друга посока се е превърнало в основния фокус на тази управленска програма”, смята политологът и добави:

“Подходът към управлението очевидно ще е този, в който всъщност властта ще решава едностранно кои са лошите и кои са добрите и няма да създава системен ресурс, през който да се решават проблемите на обществото без значение кой ще е на власт, спрямо ценностите, които са предварително очевидни и ясни за всички”.

Панчугов е на мнение, че вниманието на правителството трябва да бъде насочено към доверието в институциите, защото създаването на страхове допълнително разделя обществото.

“Създаването на страхове, които да са достатъчно плашещи, че всъщност да позволяват да се чува единствено и само думата на лидера, са основни признаци на фашизма, за който говори Румен Радев. И това, че той се възползва от подобни инструменти още откакто беше президент е най-притеснителната тенденция, на която трябва да се противопоставя опозицията, която има един единствен начин да го прави и той не е да използва същите средства, а напротив - да демонстрира, че ценностите, които са противостоящи на това, което излиза от "Прогресивна България", са по-важни, но и че те живеят според тях”, каза още преподавателят.

Президентските избори

Панчугов коментира и президентския вот, който ще се проведе на 25 октомври.

"Към този момент изглежда като че ли шансовете за това да видим кандидат, който може да обединява гласоподаватели до степен, в която да преодолее различията между политическите формации и да се окаже истински противник на Илияна Йотова, намаляват с всеки изминал ден. Колкото по-малко ние виждаме желанието за такова политическо обединение, колкото повече закъснява обявяването на такава кандидатура, толкова по-малко вероятно е, че който и да се окаже кандидат накрая, ако дори се окаже един единствен кандидат на опозицията, той би могъл всъщност да има истински шансове. Надявам се всъщност това да е част от политическа стратегия, а не просто липса на каквато и да е реална политическа оценка”, добави политологът.