Христов: Олигархията е раково образувание, изрязването му ще отнеме време

Вицепремиерът Иво Христов коментира приетата от правителството управленска програма. По думите му сроковете, в които тя трябваше да бъде приета, не могат да бъдат предвидени с абсолютна точност.

“Една програма не може да бъде приета като точно разписан график за действия, но тя създава хоризонт на усилието. Има множество нови идеи - като радикални, като реформа на Конституцията и стигнем до промяна на икономическия модел. Ние сме изчерпали сегашния икономически модел. Развитието и растежът почиваха на покачване на доходите на хората в публичната сфера. Те вече са около 75% от държавния бюджет. Това вече е изчерпан ресурс, непостижим вектор за развитие. Ние предлагаме да заложим на икономика с висока добавена стойност, на насищането на българските индустриални паркове с нови инвеститори”, обясни в интервю на БНТ Христов.

Разграждането на олигархията

Вицепремиерът е категоричен, че борбата с олигархията вече е започнала.

“Системата “Сигма“ за анализ на обществени поръчки ги вкарва в един много по-тесен коридор на приемливи цени и идентифицира онези, които се отклоняват от тези цени. Тя е своеобразен филтър, тъй като фирми и компании, изобличени в злоупотреба с цените, сключили неправдоподобни договори. Има случаи за фирма, която взима 200 хиляди за окосяване на 20 декара площ през зимата. Тези фирми отпадат от възможността да кандидатстват за последващи обществени поръчки. Ето една първа, конкретна и работеща вече стъпка. Олигархията е раково образувание. Изрязването на всички тези метастази ще отнеме много време и е сложно и изисква прецизност”, добави вицепремиерът.

По думите му хората очакват бързи резултати, но се изискват постъпателни умения и промени в законодателството.

Христов се обърна и към чуждестранните инвеститори, като заяви, че страната ни има стабилна икономическа перспектива за 4 години напред.

“Има ясна власт, която има намерение да върне закона и го прави. Институциите започват да влизат в роля и политиката се връща в институциите. Тя се правеше с телефонното право доскоро. Сега виждате, че всички министри ходят на парламентарен контрол и премиерът се явява на парламентарен контрол, което Борисов рядко правеше. Виждате, че постепенно нещата се канализират”, обясни вицепремиерът.

Кешовото плащане

Според Христов правото за разплащане в брой, като конституционно гарантиране, е елемент на икономическа свобода.

“Така ние съхраняваме някакъв марж, в който българският гражданин ще бъде свободен за разплащане в кеш. Направиха го и други страни, впрочем. Хърватия, Австрия, Унгария е на път да го направи. Това е елемент на икономическата свобода. Дигитализацията на разплащанията е неизбежна, това е технологичен процес. Същевременно съхраняването на свободата е приоритет. Хората трябва да имат възможност в някаква степен, в определен обем, до определен праг да могат да плащат и кеш”, категоричен е вицепремиерът.

Външната политика

Попитан каква е външната политика на България – амбивалентна и противоречива или балансирана и мултивекторна, Христов отговори, че ако е мултивекторна е предимство и достойнство на една политика. 

“Ако една външна политика гледа само в една посока, значи тя просто не забелязва остатъка от света. В момента големите икономически събития се случват в Азия, а не се случват вече в Европа. Икономически събития се случват и в Близкия изток, които пряко ни касаят. И ние трябва да гледаме и натам. Аз по-скоро виждам опасност от това Европа като общност да изпадне в изолация. И това вече се забелязва, тъй като диалогът по европейските въпроси, Украинската война, протича през главата на Европа, между Съединените щати и Русия”, каза още Христов.