Борбата срещу ИД е възможна само с участието на Русия

Това беше този вид дипломатически срещи, в които Лондон е толкова добър: професионална организация, величествена обстановка и спокойна атмосфера, е, колкото е възможно при подобни срещи, пише Мери Дейевски за в. "Индипендънт”.

Министри от 21 страни се събраха в четвъртък в Ланкастър хаус за заседание, съпредседателствано от държавния секретар на САЩ Джон Кери (още едно доказателство, че президентът Барак Обама държи на сътрудничеството във външната си политика) и британският външен министър Филип Хамънд, за да разговарят за ИДИС, ИДИЛ, или както и да наричате хилядите ислямистки бойци, които все още сеят смърт в северната част на Близкия изток в широкия смисъл на понятието.

Целта беше да се договорят нови мерки, за да се направи опит да бъде спряно настъплението на ИД. Те може да включват по-внимателно проследяване на заминаващите от някои страни, например Великобритания, които искат да се присъединят към движението - задача, която стана по-наложителна след убийствата в Париж. Имаше и дискусия дали, как и кой да получи подкрепа "на терен" чрез обучение, оръжия и т.н. А в основата на всичко бе желанието да се вдъхне нов живот на усилията за спиране на ИД, които изглежда са отслабнали, имайки предвид и противоречията между членове на предполагаемата коалиция, и поставянето от страна на някои, например Турция, на условия, за да направят повече.

В това отношение срещата беше пример и за още нещо, в което британската дипломация е много силна: създаването на впечатление за споразумение и незабавно действие там, където почти няма такова нещо. Ще видим какво ще стане. Но тази среща изглежда имаше още една, вторична цел. В заключителното си изявление Кери само спомена за предишната среща в Брюксел.

Но когато през септември в Париж подобна група външни министри се събра, за да обсъжда положението в Ирак, участваше и руският външен министър Сергей Лавров. В официалните съобщения само бе споменато присъствието му, което най-малкото означаваше, че на никого не се наложи да обяснява очевидното противоречие между третирането на Русия като парий по въпроса за Украйна и третирането й като съюзник по други теми. Изглежда обаче, че сега са се отказали от този прагматичен подход. Лавров не беше в Лондон - не защото беше неразположен, а защото Русия не е била поканена.

Неотдавна се изясни, че Русия не е била поканена и на друга, силно символична международна среща: 70-ата годишнина от освобождаването на "Аушвиц" в Полша. Концентрационният лагер "Аушвиц-Биркенау" беше освободен от Червената армия на 27 януари 1945 година. Полското правителство отрече, че Русия е била пренебрегната, уточнявайки, че лични покани не са били изпращани. Чуждите посолства просто са били информирани за събитията, организирани от Полша.

Но ако вие бяхте Кремъл, можеше да стигнете до заключението, че САЩ и ЕС тихомълком са засилили санкциите си срещу Русия, за да обхванат не само това, което засяга Украйна и Европа. През по-голямата част от миналата година Москва продължаваше да сътрудничи със САЩ и други страни по въпроси като улесняване на изтеглянето на военното оборудване от Афганистан (по руски жп линии); поддържането на отворени канали за комуникация със сирийския президента Башар Асад и за да не прави нищо, което може да усложни ядрените преговори с Иран.

Може би сега ще се окаже, че след като приключи изтеглянето от Афганистан, руското сътрудничество вече не се смята за необходимо. Но може също така да се окаже, че изключването на Русия от клуба "Анти-ИД" ще се отрази на и без това ограничената ефективност на този клуб - дори ако Русия спре да предава информация, да речем, за чеченските бойци, както направипреди и след бомбения атентат в Бостън.

Но подобен подход крие три опасности. Първият и най-общ е, че усещането, че не си част от нещо и не те приемат като равноправен партньор подхранва чувството за обида и несигурност,което доведе до "поведението", за което сега Русия е "наказвана" със санкции. Второто е, че ИД и радикалният ислямизъм като цяло са враг, който е общ за Запада и Русия. Третият, и най-непосредствен, е че отлъчването на Русия рискува да отложи прекратяването на конфликта в Украйна. Това подчертава и противоречието, който е в основата на западното послание. В момента ЕС изглежда казва, от една страна, че Русия държи ключа към решението, а от друга, че Русия може да очаква още наказателни мерки, ако се намеси пряко в Източна Украйна.

Ако това, което се случва в момента, е отстраняване на Русия от нормалната дипломация, Кремъл няма да има какво повече да губи. Докато боевете се засилваха през последните седмици, Путин и други руски представители, включително Лавров - и интересно, един от неговите предшественици ветерани, Евгений Примаков - заговориха за спешна нужда да се свикат отново преговори за прекратяване на огъня и за готовността на Москва да ги организира. Тези изявления останаха почти неотразени от западните медии, освен за да бъдат осмени, ръководейки се от схващането, че Русия може, когато си поиска, да започва да оказва подкрепа бойците срещу Киев и да я спира, и че в някаква степен е доволна от статуквото. Нито едно от тези две предположения не е задължително вярно.

Опасността сега е, че след като беше рязко отблъсната от Запада, Москва може да направи обрат и да каже: Добре, искате да спрем боевете, ще го направим по единствения начин, който можем, тоест като изпратим хиляди войници (не деветте хиляди, за които говореше тази седмица Киев) и наложим нашия ред, което ще е равносилно на временна или по-дългосрочна окупация. Няма никакви доказателства, че Русия има териториални планове за Източна Украйна, или че населението на тази част от Украйна ще предпочете да се присъедини към Русия. Но комбинацията от призиви към Москва да "направи нещо" и прекъсването на толкова много от все още съществуващите връзки може да я тласне точно в тази посока.

(БТА)