За науката, образованието, парите и... призванието

Как се прави наука в България? Как се оцелява със заплата от 450 лв.? Каква е мотивацията на младите да избират за свое работно място БАН?

Парите за образование и наука никога не стигат, а реформите са перманентни и без резултат. Един асистент в БАН в момента започва с 400 - 500 лв., обясни пред Dnes.bg ядреният физик д-р Христо Лафчиев, който беше председател на Сдружението на младите учени "Когито" в БАН.

"С тези пари не се оцелява, затова те гледат и да преподават, и да работят в някоя технологична фирма, за да прилагат знанията си. Всеки се спасява по някакъв начин, за да изхранва семейството си и, о чудо, извършва се и научна дейност, която е на ниво. Това обаче се прави за сметка на огромно свръхнапрежение на хората, които съвестно не забравят, че са учени. Докато държавата съвестно забравя да им плаща", обяснява физикът.

Тази заплата от 10-15 години не е пипана, признава той. Парадоксът е, че от 1 януари минималната заплата за страната става 420 лв. и по този начин млад човек, които отива да прави наука в БАН, ще получава колкото и една чистачка.

"През 2008 г. имаше една огромна дискусия как на учените от БАН ще им се плаща на проект, имаше идея и тази заплата да им бъде спряна. Когато запитахме хората, които лансираха това новаторство, колко пари имат отделени за проекти, отговорът беше – нула лв. Това на практика означава, че и тези учени, които имаме в страната, са в огромна тежест и трябва да се изхвърлят", обяснява Лафчиев.

Всички научни работници в БАН работят допълнително и разчитат на проекти, но от 4 - 5 години такива няма. Единственият фонд у нас, който отговаря за това, е в перманентна криза – при него има само скандал след скандал.

"През 2010 станаха огромните скандали във Фонда за научни изследвания. Там имаше малко пари и те отидоха във фирми за канализация и за плетене на чорапи, дадоха се за измерване на спектралните характеристики на звездите на зодиакалните съзвездията", разкрива ученият.

Единственият начин е да се спечели от европейски проекти, но при тях се иска съфинансиране, което няма откъде да се вземе. Може да извадиш гениален проект, но нямаш ли съфинансиране, нищо не се получава, отсича Лафчиев.

"У нас европейски проекти се печелят като по чудо, институтите в БАН взимат огромни заеми, за да покрият всички заеми по европроекти. Парите от ЕС се появявт след 2-3 години. Това означава, че за да кандидатстваш, предварително трябва да имаш доста пари", каза още той.

В момента ядреният институт в БАН работи по проекти на ЦЕРН, проекти на Дубна (Русия), изпълняват се и много двустранни проекти. Нещата се правят на мускули, търсят се пари оттам-оттук. Колегите там си направиха компютърен клъстър – взеха сървъри от ЦЕРН, сглобиха си го сами, разказва ученият.

Лафчиев обяснява, че кошницата за наука у нас е ужасно малка - тя е от 5 до 10 пъти по-ниска от парите, които се дават в Европа и около 2 пъти по-ниска от тази в Африка. Това означава, че последната дупка на кавала на държавното финансиране е науката, а навсякъде по света науката се финансира от държавата, твърди той

"Най-големият грях на учените беше, че 2010 г. се вдигнахме на протести срещу Фонда и срещу цялото му управление. Оттогава спряха парите", смята физикът.

От известно време Лафчиев работи в голяма американската фирма у нас, специализирана за автомобилна електроника за БВМ, "Рено", "Фолксваген", "Ауди", "Пежо". Разликите между средните заплати там и тези в БАН е около 5 пъти.

"Не бик казал, че квалификацията на един доктор по ядрена физика е по-ниска от тази на един програмист. Напротив в науката се изискват големи натрупвания и познания, което не става за година-две", смята Лафчиев.

Според него част от проблема се корени и в хаоса във висшето ни образование. Статистиката сочи, че повечето от половината студенти у нас завършват икономически и юридически специалности. По думите му в България не можем да насмогнем толкова да се съдим, за да дадем работа на всичките юристи, а икономиката не е толкова голяма, за да поеме всички "тези мениджъри и други ари, които бълват университетите".

"В момента един заварчик е много по-ценен от един икономист. Заплатите за инженер са много по-големи от тези за мениджъри, пиари и ейчари. Във фирмата, в която работя, се търсят не само програмисти, търсят се всякакъв тип електронни и механични инженери – тоест това са тези специалности, които досега бяха презрени като недаващи добри заплати. Много млади хора си провалиха живота, насочвайки се към икономическите специалности. И поради хаоса във висшето образование България ще ги загуби", смята ученият.

Въпреки плачевното положение в БАН идват млади хора, които искат да се занимават с наука, но нито отношението към тях е добро, нито се цели тяхното развитие.

"Мога да нарека всички министри, които досега говориха как науката ще се издържа от проекти, за пълни лицемери. В момента положението е по-лошо, отколкото беше преди 7-8 години, когато бях един от водачите на младите учени на протестите", признава той.

В чужбина нашите учени се оценяват като равни на останалите – те имат и уменията и знанията. Повечето от тях са били докторанти навън – във Франция, Германия, САЩ, и след това се връщат в България – това са много безкористни хора. Единствено мотивацията е тази, която ги връща, смята физикът. По негова преценка българският учен все още е на европейско ниво. Но докога?

Работата в БАН винаги е била призвание. Затова въпреки неудачите и мизерното финансиране учените остават там и работят, смята Лафчиев.

"За мен винаги най-интересното нещо е било да се занимавам с наука. Много често хората казват, ако парите са толкова малко, значи са останали некадърници. Това съм го чувал за учители, лекари, за учени, за библиотекари. Тези господа, които гледат само парите, са забравили едно нещо – призванието. Имаш призвание и го следваш. Един ден ще се разбере, че това нещо е нужно", убеден е физикът.