Първи "Полет над кукувиче гнездо"

 3 часа и половина и аплодисменти на крака от пълна зала – така премина премиерата на най-очакваното представление за сезона снощи в Народния театър.

Разбира се, става дума за „Полет над кукувиче гнездо“ – завръщането на режисьора Александър Морфов на българска сцена след няколкогодишно отсъствие.

Спектакълът предизвика скандал още преди премиерата си, след като премиерът Бойко Борисов гледа „Хъшове“ и обеща 10 милиона лева за българския театър, на което режисьорът отвърна с обвинение в популизъм, наричайки го „нискоинтелигентен охранител, който по стечение на обстоятелствата стана премиер“.

Именно бунтът на човека срещу Системата е и в основата на Морфовата интерпретация на романа на Кен Киси.

Спектакълът е с откровено политически послания и акцентът е върху свободата, правото на избор и достойнството на отделния индивид, чиято различност и желание за неконформизъм го прави непригоден за „демокрация по график“.

Сюжетът се развива бавно и методично и търпеливо изгражда конфликта в продължение на над 3 часа – нещо обичайно за някои европейски театри, но не и за българския.

Действието ни въвлича в психиатрично отделение, привидно управлявано с любов от Сестра Речид (Рени Врангова). Появата на уличния гамен и хулиган Макмърфи обаче дава на болните съвсем различна перспектива върху Системата и нейния главнокомандващ и от „тя е ангел“ тя става кучка.

Харизмата на свободния човек, който се бори за своите желания и се опитва да влее желание за свобода и воля и в своите нови приятели, скоро преобръща всичко с главата надолу. И всяко ново раждане е наказано със смърт...

Сценографията на спектакъла е модернистична смесица от студени светлини, стъкло и метал, носеща усещане за болнична чистота, нарушавана единствено от несъвършенството на присъстващите и на ръждясалия предмет, с който накрая Вожда счупва оградата.

Интересен е прочитът на класическите персонажи – сестра Речид на Рени Врангова не е студен, садистичен и пасивно агресивен тиранин, както във филма на Милош Форман, а усмихната манипулаторка, която е убедена в праведността на действията си и не забелязва кога добрите й намерения са се изродили в нещо друго.

Разбира се, когато нямаш своя Макмърфи, едва ли изобщо се захващаш с пиесата. И Деян Донков се справя блестящо с образа на агресивен бунтар с топло сърце, който се бори за свободата дори когато анархията означава самоунищожение.

Добри роли правят и Иван Бърнев – Били, Стоян Алексиев – Хардинг, Руси Чанев – Скенлън, Пламен Пеев – Чезуик, Стефан Къшев – Мартини, Емил Марков – вожда Бромдън, и Валентин Ганев като безволевия доктор Спийви.

Постепенно тяхната лудница се превръща в нашата лудница – онази, в която живеем, на чиито правила се подчиняваме, докато не дойде вечният, различен и свободен Макмърфи и не превърне майката в мащеха...

Следващите дати са на 2, 3, 15, 30 и 31 (!) декември.